Газа: „Лудия” докосна дъгата

Вечерта на „Олимпико” обещаваше да бъде много спокойна. Вярно е, че имаше някаква въпросителна около това дали Тотнъм няма да падне от Лацио и да се окаже в ситуация на почти отпаднал в групите на Лига Европа, както се случи сезон по-рано. Но някак този сценарий ми изглеждаше неособено вероятен или поне го нямаше напрежението от другите гостувания в Европа.

Може би това, че бяхме преодолели охраната на стадиона и безкрайните проверки без никакви усложнения, независимо че носихме на гръб целия си бит от седмицата в Италия, натъпкан в раниците. Макар че предстоеше пътуване цяла нощ до Болоня с влак, някак си „Олимпико”, футболът... Всичко това носи едно спокойствие, защото все пак предстои да нахраниш душата си.

С колегата Желю Станков си взехме бири (точно така!), избрахме си спокойни места на трибуните, за да не дразним излишно лациалите, ако Тотнъм ги подкара на терена и зачакахме. Беше полупразно и общо взето приличаше на един от много мачове в Лига Европа, които няма да трогнат цялото човечество.

Бяхме подценили обаче най-важния момент. Това щеше да бъде вечерта на Пол Гаскойн. Вярно е, че на вестниците, които бяха оставени на пачки край стадиона и които са нещо като програмата за мача, имаше снимка на хилещия се Газа от 90-те години с екипа на Лацио, но все пак това е логично и очаквано. Все пак той е връзката между Лацио и Тотнъм, най-малкото чисто формално.

В един момент обаче стадионът и особено сектора на Лацио, като че ли се напълниха от само себе си. Разпънаха и транспарант: „Лъвско сърце, вироглав човек, чист талант, истински мъж. Все още наш герой. Добре дошъл отново, Газа!” (на снимката)

Газа се появи от тунела и мога да кажа, че след това имах едни от най-вълнуващите 10 минути, които съм преживявал покрай футбола. Гаскойн обиколи стадиона, спираше се непрекъснато и махаше, видимо се вълнуваше. Всички бяха на крака, ръкопляскаха, скандираха името му. След това той се насочи и към феновете на Тотнъм, откъдето се чу като в един глас: “Hero, hero, hero!” (англ. - Герой, герой, герой!).

Гаскойн винаги е бил един от любимите ми футболисти. Може би поради факта, че беше звездата на любимите ми Тотнъм и Англия точно когато бях в гимназията. Имах десетки негови снимки, изрязани от списания, плакати и картички. Все още пазя и неговия автограф. 

Сълзите му след изгубения полуфинал от Германия с дузпи на световното първенство през 1990 година са картина, която винаги ще помня, защото онази вече имаше сълзи и в моите очи пред телевизора у дома.

Изчел съм почти всичко, което някога е излизало и ми е попадало пред очите. Зная какви ли не детайли, но честно казано трябваше да преживея тези 10 минути на „Олимпико”, за да си дам сметка какво всъщност означава Пол Гаскойн за футбола, да навържа много от драматичните факти в неговата кариера и всъщност да осъзная, как именно тази му обиколка на стадиона беше единственият и най-голям смисъл феновете на Лацио и Тотнъм да са там. Емоцията, която е много по-важна от изражението на който и да е резултат във футбола. Спомените и в крайна сметка уникалното чувство от това, че си бил очевидец на Пол Гаскойн във футбола.

Газа винаги е имал особено място с два момента в моята работа като футболен журналист.

Първата ми командировка в „Меридиан Мач” зад граница и изобщо първото ми излизане в чужбина бяха през 1993 г. С група колеги пътувахме до Измир, за да гледаме мача Турция – Англия. Естествено Англия с Пол Гаскойн, даже Англия на Пол Гаскойн.

Сутринта преди мача се озовахме пред хотел „Хилтън”, където бяха англичаните. Естествено аз се интересувах главно от това да видя Газа, като си бях приготвил картичка от „Онз Мондиал” за автограф и се бях въоражил с фотоапарат, който бях взел назаем и бях спестявал пари специално за филмчета „Кодак”, за да направя възможно най-хубави и многобройни снимки от събитието. Пред входа на хотела бяха Пол Инс и Лий Шарп, с които веднага се снимахме.

Късметът бе, че започнаха да излизат и останалите, а наоколо се появи кордон полицаи с автомати в ръка и ние се оказахме в него заедно с играчите. Тръгнахме с тях на разходка по нещо като крайбрежна алея и аз веднага фиксирах Газа, който вървеше  и разпалено разговаряше с някого (май Стюрът Пиърс). Приближих се до него и учтиво го попитах дали е удобно да се снимаме и да ми даде автограф. Той само ме изгледа под вежди, нищо не каза и продължи напред, като сякаш още по-силно започна да жестикулира, докато обясняваше нещо и се кискаше. Аз кротко вървях след него, докато в един момент цялата група направи кръгом и тръгна обратно към хотела. Сякаш за секунда се озовах очи в очи с Гаскойн. Той погледна и тръгна рязко към мен, след което взе фотоапарата от ръцете ми. Първата ми мисъл бе, че ще го хвърли в морето, все пак бях чел какво ли не за лудостта му.

Газа обаче се насочи към един от полицаите и му връчи фотоапарата. След което ми тегли такава прегръдка, все едно сме стари приятели от кръчмите в Нюкасъл и поне веднъж сме се напивали под звуците на „Мъглата над река Тайн”. А пусна и в действие ухилената си физиономия, която бях виждал във вестниците, след което започна да дава указания на полицая да снима. Онзи толкова се стресна дали да държи фотоапарата или автомата и в крайна сметка след промиването на филма се оказа, че ни е снимал от раменете надолу.

Гаскойн се разписа на картичката и ми каза: „Благодаря!”.

Беше много специален спомен за мен. Хем луд до степен да плаши, хем уникален пич. Някак си за минути си създадох мнението, че той е достатъчно луд, за да направи неочакваното, но и достатъчно сериозен в отношението си към всеки. Може би заради това се отнесох сериозно и към една идея на Локомотив Пловдив да го покани в отбора си, дошла от мой приятел. Много хора се смеят на написаното във вестниците тогава и по-специално в “Меридиан Мач”, но мога да потвърдя, че Локомотив наистина го искаше, а мен ме помолиха да говоря с неговия бизнес съветник Мел Стийн дали Газа би бил заинтересован от такова предизвикателство и човекът отсреща каза: „Да, защо не? Там има купон, нали?” Защо и как не се получиха нещата не зная и не бих могъл да зная, но със сигурност Газа научи тогава за Локомотив Пловдив.

Всъщност той винаги е бил човек, който е знаел как да грабне шанса, да се раздаде за него и независимо какъв е крайният резултат, хората (феновете) да бъдат убедени, че той е направил най-доброто за да се получат нещата както трябва. Това обяснява и любовта на хората онази вечер на „Олимпико”.

Трансферът му от Тотнъм в Лацио през 1991 г. е онзи ключов момент, който печели завинаги любовта на двете агитки. Газа е първият футболист, за когото тогавашният президент на Лацио Серджо Краньоти хвърля много пари с идеята, че може с този трансфер да изстреля отбора сред най-добрите в Италия. По същото време Гаскойн е в центъра на общественото внимание с репутацията на артист, който не се интересува много от режима и е изключително непредвидим, което поставя под съмнение това дали изобщо може да постигне нещо във футбола. Пеле дори го съветва да се ожени преди да замине за Рим. Искате доказателство за дивотията му? Финалът за купата на Англия през 1991 г. Тотнъм – Нотингам, който трябва да е последният му мач за „шпорите” преди да замине за Рим с фантастичната заплата от 1,5 милион паунда на година. Вместо да се свръх внимателен Газа започва мача като обезумял с идеята, че трябва на всяка цена да вземе трофея в последното си появяване за Тотнъм.

И цената се оказва жестока. Той прави два поредни шпагата, като този срещу Гари Чарлс в 16-ата минута му донася ужасяваща контузия в коляното, която се оказва решаваща по-късно той да не направи никога кариерата, очаквана от него. Като по чудо Газа не е изгонен от терена, а Нотингам повежда в резултата след фаула. Нашият човек е сменен, а благодарение на неговата резерва Наим, Тотнъм обръща мача и печели купата. Лацио естествено отлага подписа си под договора, защото не е ясно дали Гаскойн изобщо не се възстанови и кога, като налага условия да проведе лечение в Рим.

Ужасяващият шпагат срещу Гари Чарлс

Фаулът на "Уембли "срещу Гари Чарлс на ВИДЕО!

Късметът е, че начело на „орлите” е великият Дино Дзоф, който изключително точно обяснява ситуацията. „Аз исках той да играе за нас още в първия сезон, но в крайна сметка той показа, че е истински професионалист и даде всичко от себе си за отбора си в последния си мач. С такова отношение ние ще постигнем това, заради което го взимаме. Ние искаме Гаскойн такъв, какъвто е, защото само така ще донесе ентусиазмът, от който имаме нужда”, казва Дзоф пред „Уърлд Сокър” месеци след травмата.

Газа също знае за какво става дума. „В Италия един човек не може да реши всичко, но ето – Лацио има 19 равенства през миналия сезон. С мен 10 или 12 от тях щяха да са победи, което значи отборът да е в битката за титлата”, добавя със самочувствие той. И е прав. Един човек не може да донесе сам титлата, но един специален футболист стига, за да промени съдбата на един клуб. Както го правят Мишел Платини с Ювентус, Пребен Елкяер с Верона, Рууд Гулит с Милан и най-вече Диего Марадона с Наполи.

А той е имал самочувствие още от малък. Когато учителят му в средното училище му казва, че един на всеки 1000 пробива в професионалния футбол и не е лошо да наблегне на книгите, Газа невъзмутимо отвръща: „Да, зная. И този един ще бъда аз, сър!”

Страхотният му талант и заразим ентусиазъм са видими още от малък, когато подритва топката по улицата пред скромния семеен апартамент в Гейтсхед. На случайните минувачи, които спират, за да го гледат, той подвиква: „Правя го като Джордж Бест, нали?” По-късно обаче е разочарован от героя на детството си, след като двамата влизат в пререкание по повод коментар на Бест за качествата на Гаскойн. И Газа никога не говори за него.

С училищния си тим Брайтън Авеню Джуниърс има един проблем и той е, че не спечелва нито една купа, а именно тогава Газа започва да плаче след провалите. Вече е набелязан от скаути на големите клубове около Гейтсхед – Мидълзбро и Нюкасъл, които са впечатлени от хлапака, който е толкова ентусиазиран, че изпълнява всичко в мачовете – освен свободни удари и корнери, дори тъчове или аутове. Интересното е, че първите му проби пропадат. Боби Робсън, който по-късно ще бъде един от най-големите почитатели на таланта му като треньор на Англия, не го харесва по време на проби в Ипсуич и го отпраща.

В крайна сметка Нюкасъл го взема с договор за чирак, но животът като такъв се разминава с представите му за професионалния футбол. Да почиства бутонки, съблекалните, баните и душове е нещо, което по никакъв начин няма допирателна с ленивия му нрав, а наставникът на юношите на Нюкасъл Колин Сугет определено не харесва Газа, защото е привърженик на коцепцията за отборната игра. И когато в Нюкасъл идва новият мениджър Джеки Чарлтън, Сугет дава мнението си, че младият Гаскойн трябва да бъде освободен.

Един от скаутите на Нюкасъл Джо Харви, бивш капитан и мениджър на тима, обаче решава, че трябва да се намеси с мнение за „проблемното дете” и казва на Чарлтън: „Ако го изгониш, Джак, ще се лишиш от най-големия талант, който имаме и вероятно някога сме имали.”

С уникалния си усет наставникът, който по-късно ще стане истинска легенда с националния тим на Ирландия, решава да даде шанс на Газа, но с тежки условия. Младокът трябва да свали 6 килограма само за три седмици, като през това време ще трябва да яде в ресторанта на Нюкасъл всеки ден за сметка на клуба, вместо обичайните хамбургери и пържени картофи.

Газа се справя и когато е решил, че никога няма да му бъде предложен договор, той получава шанса да дебютира за Нюкасъл като резерва в един мач с Куинс Парк точно 40 дни преди да навърши 18 години. Останалото, както казват, е история...

Трансферът в Лацио му дава възможност да купи наведнъж и веднага всичките 16 апартамента в Гейтсхед, в които семейството и той самият са живели под наем. Но поставя всичко това под въпрос само защото за него футболът е игра за слава и той не може да си позволи да отбива номера в последния си мач за Тотнъм. За Лацио изиграва 43 мача за 3 сезона, в които вкарва едва 6 гола, а после играе в Рейнджърс, Мидълзбро, Евертън, Бърнли, в Китай и Бостън Юнайтед.

Не спечелва почти нищо значимо след онази купа на Англия с Тотнъм. Шампион е все пак с Рейнджърс, където отива точно заради това, приятелството си с мениджъра Уолтър Смит, започнало по време на една ваканция във Флорида, както и заради изкушението да притежава къща с частно езеро за риболов.

Газа със Серджо Краньоти по време на обиколката на "Олимпико"

Но навсякъде Газа винаги е бил шампион на сърцата, защото е давал най-доброто от себе си дори и в дреболиите като тази да се снима с един фен, който е пътувал заради него стотици километри. И да направи всичко по един наистина незабравим начин.

Това си мислех онази вечер на „Олимпико”, когато той мина долу на пистата – поостарял, но ентусиазиран и щастлив. Може би и Газа тогава си беше дал сметка, че е много специален и е от онези избрани, които са имали късмета в живота си да докоснат дъгата.