вторник, 31 юли 2018 г.

Доброто и лошото наследство на Делио Роси


Първо, добре дошъл на Славиша Стоянович! Идва в клуб, който не само често сменя треньорите (средно 2.5 пъти на сезон), но и има огромен проблем с работата на последния наставник и фокусирана в именно този проблем публика. Същевременно има огромна суша от трофеи, трагична структура на управление, недостиг на финанси, лошо управление на финансите, отбор от множество националности и говорещ различни езици, исторически претенции от публиката да играе атрактивен и нападателен футбол, а не просто да печели мачовете си. В Левски обаче няма как да е лесно и заради това в подобна ситуация винаги е по-малко рисковано да се довериш на опитен треньор, отколкото да експериментираш с някого, на когото даваш шанс.
Цял сезон и последователно съм подкрепял Делио Роси, но държа да кажа, че подкрепата е към треньорската институция в Левски заради всичко споменато по-горе, а не към конкретната личност. Заради това написаното в този текст трябва да се разглежда и като опит да се отсее рационалното. Не съжалявам, че си е тръгнал, защото смяната след Вадуц беше абсолютно безалтернативен ход. Ако има лични съжаления, които съм изпитвал при треньорска смяна, то това е само при Люпко Петрович (от времето на Стоилов насам). И то съжаления като левскар, защото колкото и хипотетично да е всичко, то вътрешното ми чувство е, че с малката, но необходима подкрепа на ръководството, Лудогорец нямаше да е седем пъти поред шампион, за липсата на трофей изобщо нямаше да се говори, а такива като Вадуц щяха да бъдат отстранявани на ходом. Така е защото има добри треньори и велики треньори. Люпко е велик треньор. Разбира се, като негов приятел, съм изпитвал известно облекчение, че се спаси от ада, в който беше вкаран: насилствена селекция от скъпи попълнения, дошли и в неправилен момент; отбор без никаква дълбочина; финансови проблеми; неадекватно ръководство, което спира премиите, защото не било предвидено отборът толкова да печели; опити от спортния директор да го подмени от първия му ден; огромно количество фенове, които го подозираха в нелоялност и поквареност заради близки отношения със собственика на преименувания Литекс. Ако говорим за наследство, Люпко е човек, който с тръгването си остави добро наследство – сглобен отбор, първо място в класирането, възможност да се докаже дълбочина с неизползваните скъпи попълнения (Сандберг, Деса).
Вкарвам Люпко в цялата работа, защото е трудна задача да се оценява някакво наследство в динамична среда като тази в Левски и трябва все пак някакъв ориентир, който е безусловен.
За Роси е казано и изписано с тонове, ще се опитам накратко да щрихирам доброто и лошото според мен.
ДОБРОТО
-        * Овладя ситуация след абсурдната стратегия на Боримиров и Митов, която е трети пореден опит да се очакват чудеса от неподготвени за това футболисти.
-      *  Настоятелно направи така, че Левски да се подсили с качество, каквото не е имало отдавна. Изброявам само три ключови имена: Холмар, Паулиньо и особено наблягам върху Тиам. Когато Тиам бе взет в края на зимната подготовка всички се чудеха защо. Оставям дефанзивните му качества, но само ще наблегна върху стратегическото значение – Прохазка, който вече е бил сигурен за Виктория Пилзен и Жорди Гомес, чийто морал и влияние върху отбора са поставени под съмнение.
-        * Вкара съвременни методи в тренировките на Левски. Вероятно остарели за някои играчи (или повечето), но Левски никога не е инвестирал в техника, която проследява състоянието на играчите, трупа бази данни, търси зависимости между различните показатели и представянето.
-      *   Обърна тренда в мачовете с ЦСКА-София, който, още по-лошо, си е приеман за наследник на ЦСКА от немалка част от обществената среда. Събирателно в мачовете с ЦСКА и ЦСКА-София се беше събрала една доста негативна традиция и най-вече това, че Левски ги започваше за първи път в историята през толкова дълъг период като категоричен аутсайдер.
-        * За първи път от доста време направи така, че преобладаващата част от направените трансфери да изглеждат качествени. Не бих избързвал с оценки за Полачек и Мариани, въпреки неубедителното им включване до момента.
-        * Има поне един футболист, който се разви от отписан за първия отбор до безлатернативен титуляр – Горанов.

ЛОШОТО
-        * Категорично се провали с контрола върху съблекалнята и подхода си към футболистите. Факт е, че само двама (Фигейредо и Рошу) са излезли публично да обяснят този проблем и то са били резерви, което поставя под съмнения мотивите им. Но дим без огън няма и е публична тайна, че Роси беше бойкотиран на практика.
-        * Нямаше никакъв контрол върху морала на футболистите и предпочете да запази дистанция в труден период, какъвто е закъснялото изплащане на заплатите.
-        * Доста категорично се саморазправяше с набелязаните като ненужни футболисти (Пиргов, Рошу, Панайотов), което със сигурност създава допълнителни предпоставки да не бъде харесван от отбора.
-       *  Подцени лятната подготовка и най-вече тежестта на мачовете. Ако през зимата настояваше за скъп лагер в Малта по негови изисквания, то през лятото се съгласи на варианта Правец, който е традиционен при безпаричието в Левски. Обикновено сериозните отбори стартират с високопланинска подготовка, но тук не съм специалист и нямам познания, за да влизам в детайли. Мисля, че Роси подцени първите мачове в Европа, които явно беше планирал да вземем на ходом. Не бих зачерквал обаче това дали е добър или лош в подготовката, защото през зимата се справи блестящо и това се видя срещу ЦСКА-София.
-       *  Не осъзна историческата тежест на Левски в няколко направления, което постепенно настрои публиката на Левски. Първото е, че няма маловажни мачове и международните такива носят престиж, а не са просто тренировки. Второто е, че не може с лека ръка да неглижираш исторически натрупвания като стил на отбора, колкото и прагматичният подход да е ключов. Има и още.
-        * Най-вече! Не успя да реши по никакъв начин проблемите с централния нападател, което исторически си означава провал. Добавям и вратаря, който също исторически е бил винаги ключов пост в Левски.
-        * Арогантността и поучителния тон в края на престоя му бяха капката, която преля чашата на търпението, защото те са допустими единствено на фона на очевидни резултати. При отпадане от Вадуц са, меко казано, необясними.

Именно последното е причина за това настървение, което обяснимо се получи у феновете към неговата персона и мисля, че дълго време името му ще предизвиква негативизъм.

Предизвикателствата пред новия треньор
Окончателната оценка за това какво е направил Роси в Левски ще зависи от работата на новия треньор. Но не оценката е важна, а това, което ще се случи с Левски. Роси ще бъде пълен провал, ако Стоянович промени тактическата схема, намери успешно нови постове за част от играчите и има успешен резултат в това начинание, както и ако за кратко време наложи доминиращ стил в играта на Левски. Тогава ще излезе, че Роси е бил упорит празноглавец, който не е осъзнал потенциала, с който разполага.
За мен обаче е важно по какво ще се оценява дали Стоянович е успешен или не и кои са предизвикателствата пред него:
-       *  Трябва да реши окончателно проблема с централния нападател. Левски няма как да е успешен без играч, който вкарва 20 гола на сезона. По принцип няма успешни отбори без такъв голмайстор.
-        * Левски трябва да спечели трофей. Ако не го направи, със сигурност ще обере негативи подобно на Роси.
-        * Трябва да затвърди, но и в никакъв случай да не изпуска това, което Левски прави срещу ЦСКА-София. Към това трябва да прибави и по-добри резултати срещу Лудогорец. За последното положението е „играли сме добро, али сме немали шанса“. Без тези две неща е сигурно, че Левски ще е трети и отново ще играе бараж, а вероятно няма да спечели и трофей, защото е почти изключено да стигне и до купата без да се изправи срещу някой от тези два отбора по пътя.
-        * Трябва да направи така, че Левски да превърне „Герена“ отново в своя крепост, което винаги е било историческа предпоставка за успехите му. Идеята, че някои мачове (дори и в първенството) са поле за експерименти ще доведе до крах, като при Роси.
-        * Трябва да развие поне един футболист, който е отписан с лека ръка до по-високо ниво от това, на което го е заварил. Резервите тук според мен са при Мариани и Нашименто и до някаква степен Тиам.
-       *  Трябва да опита да интегрира поне един млад собствен играч, което според мен ще е трудно. Най-близо е Илия Димитров заради вакуума на поста му.
-       *  Най-важното: да овладее съблекалнята, която освен вавилонска кула с множество езици и националности е и сборище на сърдити, разочаровани и недоволни хора.

Сигурно има и още, но и това изглежда доста солидна задача. Успех Славиша, вече си един от нас!