Трабелси – от футбола до джихад

Случи се в Белгия. Или по-скоро трябваше да се случи, но навременната намеса на силите по сигурността го предотвратиха. Тунизиец, на име Низар Трабелси, фанатично планираше самоубийствен бомбен атентат във военната база Клайне-Брогел. Този анклав е основна точка на белгийска земя за американската авиация и се е превърнал в съоражение, добре известно с предполагаемо съхранение на ядрен материал.

Низар Трабелси като футболист...

Трабелси беше част от огромна терористична мрежа, създадена в Белгия първо от Ал-Кайда, а по-късно развита от Ислямска държава. Но той не беше като останалите емигранти. Това, което го правеше различен, е, че е дошъл в Европа, защото е футболист.

Роден на 2 юли 1970 г. в тунизийския пристанищен град Сфакс, Трабелси израства в скромно семейство, с почти никакви религиозни влияния и открива във футбола страстта, която никога не е имал към книгите. Качествата му и най-вече амбицията скоро привличат вниманието. Скоро Назир попада в юношеските формации на националния отбор. Скаут на Стандард Лиеж го забелязва и изпраща доклади до белгийския клуб. Не минава много време и пристига конкретна оферта. И играчът я приема без да мисли много, окуражен от чичо си, който години по-рано се е преместил в Дюселдорф. Трабелси се задържа едва една година в белгийския футбол. Оттам прави скока към Бундеслигата и по-специално към Фортуна Дюселдорф. Но в онзи момент животът му прави радикален обрат.

Трабелси загубва пътя, изкушен от парите. Слабостите му и особено алкохолът, кокаинът и сексът го превръщат в сравнително лесна мишена за внедряването му в мрежа на Ал-Кайда. По онова време, в средата на 90-те, терористичната организация, ръководена от Осама бин Ладен, расте в сенките и започва да изгражда гнезда в самото сърце на Европа. Ужасната приказка за терора и варварството едва започва да се пише.

Героят Низар Трабелси, трупащ в себе си агресия и гняв според психологическите профили, разработени по-късно в полицията, е тръгнал по нанадолнището. Увлечен от кокаина и насред саморазрушителна спирала, той се среща с Тарек Маарофи, също от тунизийски произход и първият белгиец, който е загубил гражданството си заради престъпно поведение. Това се случва през 2009 г.

Бундеслига и… Афганистан

Елитът на Германия вече не е мястото на Трабелси. От Фортуна той преминава във Вупертал, а след това се озова и в аматьорския Нойс. Заедно с приятеля си Мааруфи, пропадналият футболист започва пътуване, от което няма връщане. Първата спирка е джамията „Куатре Плъмс“ в Лондон. Там той чува за първи път и с много внимание двама имами, определени от ФБР и полицията като важна част от Ал-Кайда в Европа: йорданецът Абу Каатада и египтянинът Абу Хамза.

Но наставник на Трабелси не става някой от двамата, а алжирецът Джамел Бегал. В разговорите им постоянно присъства една дума: „Афганистан“. През 1998 г. следата на бившия играч в Германия е загубена. Знае се, че медресето в Мека е било негов дом повече от половин година. По онова време той вече е преминал границата на фанатизма и е сметнат за подходящ да се присъедини към талибаните в Афганистан.

При тях той се радикализира още повече, но едновременно с това се превръща в ключова фигура и във финансирането на терористичната организация чрез търговията с диаманти. През октомври 2000 г. Трабелси се завръща в Германия, но само за да съобщи на жена си, че ще живеят в страната, където всъщност животът му се развива вече, Афганистан. Както и че е решил да се превърне в мъченик на Аллах.

Безразличен към сълзите на жена си и с два фалшиви паспорта в джоба си, той я принуждава да заминат за Пакистан. Оттам преминават границата и се установяват в Джалалабад, афганистански град на 70 километра от пакистанската територия. Трабелси е горчиво изненадан от мизерията, която го заобикаля. Още по-решителен за отмъщение срещу Запада и „неговите кръстоносци“, той влиза в контакт с високата йерархия на Ал-Кайда. Чрез емисар на един от своите имами в Лондон, той се среща с Абу Зубедея, един от силните хора на Осама бин Ладен по онова време.

В резиденция, наричана „Къщата на мира“ в Джалалабад, Трабелси се вижда за първи път лично с Бин Ладен. Двамата пият заедно чай. Лидерът на Ал-Кайда и неговите думи за разпространението на радикален панислямизъм оказват силно влияние върху Низар. За изненада на Трабелси, Осама познава отлично неговата житейска траектория, включително и скромната му футболна кариера, сякаш погребана в забрава. Това е едно допълнително ласкателство за радикализирания Трабелси. Освен това са му е осигурен и всичко необходимо за по-добър живот в Джалалабад. „Той каза, че е като баща за мен. Ето защо го обичам“, признава по-късно Трабелси по време на разпитите.

След няколко срещи Бин Ладен най-накрая прави стъпката за активиране на Трабелси. Първата мисия е да участва в унищожаването на статуите на Бамийския Буда през март 2001 г., тъй като талибанският режим ги смята за идолопоклоннически. При подготовката, на Трабелси е прожектирано видео от бомбардировките в Газа и изображения на мюсюлмански жени, изнасилени от християни в различни азиатски държави. Тогава той се съгласява без никакви съмнения да извърши терористичния действия за Ал-Кайда, дори и това да означава да се откаже от живота си на мъченик. По онова време идеята за нападение на територията на САЩ все повече се разисква в „Къщата на мира“.

Мисията на Трабелси е да се завърне в Белгия като част от група от саудитци и йеменци с цел да разбие камион, натоварен с 950 кг експлозиви, във военната база Клайне-Брогел. Избраното време е на закуска, когато столовата е препълнена с войници. Но атаката така и не започва.

На 13 септември 2001 г., два дни след неочакваната атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк, Назир Трабелси е задържан при мащабна полицейска операция в Белгия. Десетина души, свързани с 11 септември, попадат в ръцете на белгийските сили по сигурността. Назир Трабелси, който се озовава в затвора със строг режим „Форест“, вече е под наблюдение от европейските служби за сигурност, тъй като през юли 2001 г. менторът му Джамел Бегал е задържан в Дубай.

... и като терорист

Сред неговите признания, които включват заповедта на Бин Ладен да извърши самоубийствени атентати в Париж, се появява и името на тунизийското му протеже. След ареста си в областта Укле в Белгия, Трабелси признава връзката си с лидера на Ал-Кайда и получената от него заповед: да атакува и убие американски войници. На 30 септември 2003 г. той е осъден на 10 години затвор.

План за бягство

На 21 декември 2007 г. белгийската полиция арестува 14 души, обвинени в организиране на акция за бягството на Трабелси от затвора. Само година по-късно САЩ вече искат официално екстрадацията на бившия футболист. Междувременно в затвора при специален режим, Трабелси живее изолиран от останалите пандизчии, с които може да общува само чрез викове от килията си. Той го прави на арабски, така че надзирателите да не разбират съобщенията му. „Пускаше диск с молитви на арабски, между които се чуваха изстрели от оръдия и автомати „Калашников“. Надзирателите не искаха да се сблъскват с него, изпитваха страх“, признава бивш затворник пред белгийския вестник „Ла Либре“. През 2006 г. Трабелси вече е нападнал служител на затвора в Лантен. Конфликтният му характер е известен на всички.

На 3 октомври 2013 г., ден след като министърът на вътрешните работи на Белгия подписва извънсъдебно и поверително документи за екстрадация, Трабелси отлита за САЩ, където излежава доживотна присъда в затвор при специален режим в щата Вирджиния. Миналата година Назир започна правната си битка за свобода, като използва същия адвокат, който е защитавал Абделхамид Абаауд, мозъка на теорористичните атентати в Сен Дени в Париж. Жалбата срещу белгийската държава за екстрадирането му от другата страна на океана е отхвърлена на 17 декември от съда в Страсбург. Трабелси все още е зад решетките. От футбол… до дхихад.

Ариго Саки: „Преса и… Анчелоти. Великият Милан се роди от това“

Интервю

Триумфът над Реал

·        Преди 31 години „росонерите“ разбиха Реал Мадрид за Купата на шампионите

·        Ариго си спомня: „Преместих Карлето от външната страна, нелогичен, но печеливш ход“

Да върнем часовника назад във времето на щастие е добро начинание за всеки период, но особено за сегашния. Преди 31 години, на 19 април 1989 г., се игра революционен мач: Милан – Реал Мадрид 5:0. „Дяволите“ на Ариго Саки унищожиха „белите“ от Мадрид и спечелиха уважението и възхищението на целия футболен свят с толкова много новаторство и красота, че накараха всички да гледат с широко отворени очи.

Саки, как се подготвихте за това предизвикателство?

„Две седмици по-рано, на „Бернабеу“, ние бяхме буквално ограбени. Отмениха гол на Гулит заради абсурдна засада. Помня, че изобщо не протестирахме. Мачът завърши 1:1 и се захванахме за работа. Момчетата бяха в най-доброто физическо състояние. Бяха много силни и психически. Имаха някакъв вътрешен яд, който искаха да излеят на терена.

Анчелоти, Рийкард, Гулит, Ван Бастен, Донадони: петима различни голмайстори в мач, който се превърна в легендарен.

„Ние бяхме отбор, а не сбор от индивидуалности. Но не беше лесно да го постигнем.“

Да, в деня преди мача Евани се контузи.

„В навечерието на двубоя разиграх всички възможни ситуации, които смятах, че могат да се получат на терена. И поисках максимално раздаване: висок ритъм, сериозни двубои. Случи се така, че младият Албертини направи влизане, което извади Евани от мача. Какво да правя?“

Как постъпихте?

„Това беше единственият път, в който събрах играчите, на които най-много вярвах, за да чуя мнението, но след това сам взех решение. Имах две алтернативи: да включа Вирдис в атака, да преместя Донадони на крилото и да поставя Гулит в центъра. Или пък да изпратя Рийкард от защитата в средата на терена, да сложа Костакурта на неговото място и да преместя Анчелоти отляво, което със сигурност не беше неговата роля.“

И какво решихте?

„Да направя нелогичното. А то беше Анчелоти отляво с номер 11. Карлето, освен че беше много интелигентен играч, е и безкрайно щедър и това ме накара да се чувствам комфортно.“

Той беше човекът, който започна голеадата.

„Мама мия, какъв шут изпрати към мрежата! Но, ако гледате внимателно действията в онзи момент, ще забележите тайната на моя Милан: Анчелоти, който беше отляво на халфовата линия, отиде да получи топката в дясно-център и оттам всичко започна. Отборът работеше много добре върху отделните детайли, помагаха си един на друг, имаше синергия. Винаги съм повтарял, че отборът подобрява отделните играчи и голът на Анчелоти е едно от доказателствата.“

Карло Анчелоти изстрелва топката за първия гол на Милан

Разкажете ни за моментите, преди Милан да излезе на терена.

„Играчите загряваха, а тези на Реал вече се бяха прибрали в съблекалните, за да се подготвят. Аз бях с Берлускони. В един момент се чу някакъв луд вик от съблекалнята на Реал: това беше някакъв техен ритуал, който правят преди мач. Берлускони се обърна към мен: „Ариго, какво чухте? Хайде да го направи и ние!“ Аз: „Докторе, те крещят от страх!“ Оказах се прав!“

Тридесет и една години по-късно, какво е останало в съзнанието ви от този мач?

„Абсолютно всичко! Помня всяко действие, всеки момент. Тогава започна революцията. Нека обясня: ние вече бяхме направили големи неща, възхищавахме се един от друг, но когато победиш Реал Мадрид, най-успешният клуб в света, получаваш вече признанието. Мислите ли, че се случва на всеки стадион феновете на съперника да викат на играчите си: „Милан, Милан, Милан“. Бутрагеньо ми каза, че за тях тази загуба е била сигнал, че са уязвими.“

Милано беше червено-черен град, луд от радост…

„Публиката беше изключителна. Седемдесет хиляди на стадиона ни подкрепиха от началото до края и ни дадоха нужната енергия. Отблагодарихме им се с рядко виждана красота. И признавам едно: дори играчите на Интер, въпреки че очевидно не можеха да бъдат доволни от нашите успехи, бяха възхитени от начина, по който играехме футбол. Когато се прибрах същата вечер, почувствах, че съм постигнал една мечта.“

Има ли тайна зад този подвиг?

„Пресата, без съмнение. Отборът беше бърз и агресивен: ако човек притисне отляво, всички се завъртат и помагат на това действие, като сякаш поставят капак върху съперника. В началото, когато пристигнах в Милан, беше трудно да убедя играчите, но го направих с помощта на клуба. И ето, че днес, 31 години по-късно, все още разговаряме и коментираме това. Значи сме направили нещо велико.“

Как се държаха хората около вас?

„Подкрепяха ме в моя избор. Исках играчи, които са подходящи като характер и личности към моята игрова схема. Берлускони и Галиани удовлетворяваха моите желания, иначе щях да имам затруднения. Казвам истината, има само един играч, за когото бих направил изключение от принципите си.“

И Рийкард записва името си сред голмайсторите

Кой е той?

„Марадона, логично. Веднъж той ми се обади, за да ме убеждава да отида и да поема Наполи. „Хайде Мистер. Идвате, аз съм тук и винаги ще започваме мача от 1:0.“ Отговорих му: „Така е Диего, но когато теб те няма, как да го направим?“ Отборът винаги е бил по-важен за мен от отделния футболист. И моите футболисти, благодарение на помощта, която си оказваха един на друг, станаха най-добрите на съответните постове. Преди това не бяха.“