Левски чака тъжен вековен юбилей

Иво Тонев се превърна в най-големият футболен некадърник в България след като постави бъдещето на сините на карта

Сензационният край на първенството за Левски означава много повече от пропуснатата титла. В мача със Славия беше заложено на картата бъдещето на клуба. Не физическото съществуване, а това как най-популярният български клуб ще посрещне своя 100-годишен юбилей. След като Левски претърпя най-големия спортен, морален и финансов провал в своята история, спокойно може да се каже, че предстоят изключително тежки времена за сините фенове.

ВИНОВНИКЪТ

И тъй като всеки провал има причина и съответно виновник, хубавото е те да се посочват веднага, без шикалкавене и словесни маневри, на които се нагледахме в медиите, включително след мача със Славия. Тогава журналистите се лигавеха около директора на сините Иво Тонев, пропускаха сякаш нарочно неудобните въпроси и чакаха сякаш той да ги насочва в коловоза на избраната от него стратегия. Той си тръгва от Левски и това изглежда нормално на фона на пропуснатата титла. Само дето не го обявиха и за голям мъжкар.

Истината е, че Иво Тонев е изключителен некадърник във футбола, което в крайна сметка е съдбата на всеки „парашутист”. Може би звучи силно, а и не обичам негативните определения, но два факта и множество нюанси доказват това. Най-големият провал в историята на Левски и най-голямото профукване на пари в българския футбол (Локомотив София) са до голяма степен негова заслуга.

Иво Тонев бе изпратен в Левски от мистични инвеститори, чийто имена той така и не разкри за година и половина. Истината е, че реши да наложи собствен модел на управление, не броеше за жив притежателя на акциите Тодор Батков и всъщност приложи схемата, която съсипа Локомотив. Тонев и дружинката му донесоха по груби сметки щети на „инвеститорите” от около 5-6 милиона евро. Тези пари не отидоха в инфраструктурни проекти като стадион, игрища, школа, а бяха „пръднати” в привличането на 24 футболисти за години и половина, техните заплати и комисионни за агентите им. За същия период на треньорския пост се изредиха пет имена, а нито един млад футболист не бе наложен в първия тим. Крайният резултат от това е, че Левски разполага с отбор, в който нито един от играчите няма потенциала да стане по-добър във времето и съответно това силно ограничава възможностите пред тима. Този Левски никога няма да спечели нищо съществено и това не се дължи на малшанс, а на способностите му, които може да развие като отбор.

Ако някой твърди обратното, може да ме поправи, но за година и половина Левски спечели два-три решителни мача, само едно важно гостуване (Литекс), класира се с мъка и жест от страна на Черноморец за европейските турнири, провали се в последния си мач за титлата у дома срещу отбор, когото обикновено побеждава с лекота и записа едни от най-невзрачните си мачове в Европа срещу Сараево.

Това е спортното изражение на ситуацията. Не бива да забравяме и грандиозният проект за стадиона, който, ако се сгромоляса, ще повлече със себе си и Левски като клуб. Мнозина може би имат къса памет, но само преди няколко месеца Тонев ни представи проекта за строеж със съответните срокове и приблизителни цени. Според този проект догодина през май Левски трябваше да има готови два сектора от стадиона си. Някак си тихомълком обаче се получи така, че днес всички говорят за Сектор А и нищо повече. Онези картинки, които гледахте на бижуто край Сухата река, можете спокойно да ги забравите за дълго време. Левски има заделени пари за Сектор А и Иво Тонев ще остане по волята на „инвеститорите”, за да съблюдава как се изразходват те. Това е.

И за да не се спестява истината за това как си тръгва Иво Тонев от Левски, ще кажа и нея. Той не си тръгва по собствена воля. Неговите ски са намазани от няколко месеца насам, горе-долу от времето, когато стана ясно, че ГЕРБ много трудно ще управлява България и съответно присъствието на инвеститорите на „Герена” е много неясно. Мачът със Славия беше последен за него при всички положения и това се знаеше от всички в Левски, но никой не го казваше на глас.

СПОРТНИЯТ ПРОВАЛ

Границите на спортния провал бяха горе-долу очертани по-горе. Левски се превърна в една безсмислена въртележка за футболисти със скъпи договори и почти никакви качества. Най-малкият проблем е, че сините не са печелили титлата в четири поредни сезона. Истината е, че от 2007 г., когато завърши участието им в Шампионска лига, в Левски не могат да изградят или поне да поставят здрави основни на нов успешен отбор. Има само две малки изключения, които са по-скоро моментни проблясъци – тимът на Емил Велев и Боримиров, който спечели титлата и няколко месеца под ръководството на Ясен Петров и с головете на Гара Дембеле.

Най-големият провал обаче се случи през този сезон и тук основната вина е на Илиан Илиев. Макар и легенда на Левски, Илиан изглеждаше като чуждо тяло на „Герена”. Той беше винаги намусен, занимаваше се основно с журналистите и медийните атаки към него, сякаш винаги усещаше, че е в дъното на някакъв огромен заговор. Много от детайлите в неговата работа ще останат скрити заради омертата, която винаги е непоклатима в българския футбол, но истината може да се намери само в две посоки – той или бе вкаран в някакви схеми от шефовете си, свързани с безкрайната въртележка на играчи или просто няма профил за треньор на отбор от ранга на Левски, където се изисква много повече от това да имаш един подреден добре отбор в отбрана и чудесна контраатака. Тази схема работи чудесно в Берое, но няма как да пасне на Левски.

На фона на Илиан Илиев Николай Митов изглежда като някакво откритие от планетарен мащаб, а това не е така. Митов направи едно нещо и то е, че върна настроението в отбора и феновете, но това не е чудо, а е задължение на всеки треньор. И все пак Митов даде някакви надежди за развитие в треньорската професия, а в тежките времена, които предстоят, може да се окаже и логичният избор за този пост.

Споменатите 24 футболисти са причина от „Герена” моментално да си тръгва главният скаут Дончо Донев и неговото екипче, които засега се ослушват като прасета в теменужки. Или да получат светкавичен шут от новия стар машинист. Когато от 24 футболисти не става нито един, това не е просто провал, нито некадърност. Това е измама.

ФИНАНСОВИЯТ ПРОВАЛ

Разликата от това да се класираш или не в Шампионска лига е около 1,5 – 2 милиона евро за отбор като Левски. Това може би представлява около 30-40% от бюджета на клуба, а във времена на финансова стагнация е вероятно да бъде и около половината. Тези пари изчезнаха с ремито на Славия, а сигурно щяха да бъдат жизненоважни за формирането на новия бюджет на клуба.

При Иво Тонев Левски се доближи и надхвърли в много случай най-добрите си години като финансова мощ. Сравнението, че във времето, когато постигна най-големите си успехи в Европа при Мъри Стоилов, Левски не е имал толкова високоплатени футболисти, казва почти всичко. Тази мощ обаче не можа да бъде канализирана, работеше се на парче, успехите бяха приети за някакво лесно техническо движение в бъдещето, а стратегията какво ще се прави при провал, не бе заложена. Истината е, че в Левски просто бяха усвоени и похарчени някакви пари, които някакъв инвеститор взе, че извади.

МОРАЛНИЯТ ПРОВАЛ

Това е най-деликатното парче от пъзела.

Абсолютен факт е, че Иво Тонев създаде лош имидж на Левски в последната година и половина и така и не успя да намери път към сърцето на феновете, които да го приемат като един от тях. Запалянковците не харесват и Тодор Батков, но никога не се е създавало впечатление, че адвокатът е външно тяло за клуба. Добър, лош, ботевист, комунист, мустакат и т.н. – той си е бил един от нашите, макар че почти никой не го харесва.

Схеми, директиви, съдии, продажни съперници – за това се говореше в Левски по времето на Тонев. Качеството на футбола остана на заден план, а това, че сините загубиха титлата в последния мач и се видя, че в него играха честно, в никакъв случай не изтрива останалото.

Неоспорим факт е, че Тонев отврати много от феновете на отбора, защото не показа адекватно поведение, свързано с историята, традициите и ценностите на Левски. По-скоро той надуваше мускули с кухи фрази за величието на Левски, но само за да лъска собственото си его чрез позицията си в клуба.

Моралният провал е и в това, че нито един юноша не получи шанс за доказване. Това къса генетични връзки в клуба и тук основната вина е на страхливите треньори.

И не на последно място, но един важен детайл. Помните как си тръгна Илиан Илиев и неговият екип. Тогава Иво Тонев смутолеви нещо, че ще предложи на помощник-треньора и рожба на клуба Здравко Здравков пост в клуба и че бившият вратар трябва да отговори до няколко дни. След като Здравков не е на работа в Левски в момента, това просто значи, че създадената от Тонев работна среда не достатъчно неморална, след като не изкушава генетично свързаните с нея да видят бъдещето си там.

БЪДЕЩЕТО

Всеки един спортен резултат не е проблем за повечето клубове, най-малкото заради историческите им традиции. Всеки един неуспех може лесно да бъде преодолян в игра като футбола, която има удивителното свойство непрекъснато да се възпроизвежда.

В съвременната действителност обаче има една особеност. Всеки неуспех се преодолява лесно, когато са налице няколко важни фактора: солидна основа като отбор, солидни финансови възможности или солидни ресурси в дълбочина (юношеска школа). Левски в този момент няма нито едно от трите.

Отборът е силно ограничен като възможности, парите свършиха някъде около бунтовете срещу високите цени на тока, а не се вижда и начин, по който за кратко време играчите да бъдат подменени с таланти, идващи отдолу.

Ако не сте го разбрали вече, не само Иво Тонев си тръгна от Левски в събота. С него се изнизаха и мистичните инвеститори. Тяхното тихо напускане бе логично след изборните резултати от 12 май. Самото тяхно присъствие в Левски беше странно. Дали заради натиск от управляващите и лично от Бойко Борисов, дали самият той нямаше дейно участие, това ще си остане загадка. Факт е, че спуснатият Иво Тонев винаги ставаше нервен при въпроси за това откъде идват парите и никога не отговори на тях., Това подсказва всичко, че Левски разчиташе на някакво нестабилно и временно благоденствие.

Спокойно мога да прогнозирам, че Левски няма да чуе победни фанфари за своя 100-годишен юбилей. Сега първите задачи са отборът да се освободи от безсмисленото бреме на ненужни и високоплатени чужденци, да предприеме рестрикции в бюджета и някак си да организира евтинка селекция. Ако не се случи някакво чудо, Левски скоро няма да бъде в битката за титлата. Не искам да стигам и по-далеч, но според мен хората от „Титан” могат да се видят като ангели (защото все пак хората вадят доста пари) на фона на това, което предстои на „Герена”. Сега ще се види и кои са истинските левскари. И сред легендите, и в клуба, и сред феновете. Легендите, които гледат само заплата и феновете, които присъстват само на победите, не са капитал.

МАШИНИСТЪТ

От неделя сутринта Тодор Батков е в позицията на машинист и може спокойно да си кара влака. Той не успя за година и половина да получи парите за акциите си и те си останаха в него, след като инвеститорите и техният парашутист се изнизаха от „Герена”.

Той никога не наруши омертата и не каза какво се случва в Левски, но това е разбираемо. В последните 3-4 години много бизнесмени като него бяха притиснати до стената, някои видяха как изглежда и арестантската килия. Удивителното е, че Батков оцеля, а може би по този начин спаси и Левски.

Има много неща, за които той може да бъде обвиняван през годините, основното е недалновидност. Факт е обаче, че Батков не е материалният виновник за това, което се случва в Левски, а в най-лошия случай има само някаква морална вина. Той е ръководил Левски спрямо възможностите си, но никога не го е довел до катастрофално положение. Сега обаче ще му се наложи да покаже наистина талант, за да го изведе именно оттам.

Държавата трябва да си върне Левски и ЦСКА

Унгария вече прави това за своите големи клубове

Победата на Левски срещу Лудогорец през уикенда, както и спечелването на купата на България от Берое три дни по-рано постави на грамофона изтърканата плоча за държавната намеса във футбола. Всъщност тя бе изкривена в идеята за Директивата, а естествено на медиите не достигна и все още няма капацитет и познания, за да се стигне до осъзнаването, че държавата е единственият възможен спасител на българския футбол, а сегашните хаотични и повече интуитивни ходове с подпомагането на няколко клуба, може да се превърне в национална стратегия.

Безспорно държавното рамо за футбола бе идея на бившия премиер Бойко Борисов. За аргументите, с които го е направил, може да се гадае в няколко посоки. Първата е, че самият той е футболен запалянко и е имал съвсем чисти помисли. Втората и малко по-вероятна е, че това е популистки ход с цел да трупа бъдещи избиратели сред феновете. Третата е, че този ход му е бил подсказан от някого на базата на специфична информация.

Според мен истината е, че аргументите са по малко от трите посоки с преобладаваща трета. Всъщност това е нещото, което под различна форма се случва в няколко държави от Източна Европа, които са част от ЕС. Най-голямо внимание заслужава унгарският модел, защото той е най-близо до това, което може би трябва да се направи в България и за което определено не достигна управленски капацитет на Борисов и неговият екип. В крайна сметка главно с голия ентусиазъм на премиера, вероятно с натиск върху „приятелски” фирми, но без абсолютно никаква дългосрочна стратегия, се изляха едни пари, които футболът бързо „флъшна” в канализацията.

Евро 2012 бе събитието, което катализира определени процеси във футбола на Източна Европа, които ще донесат резултати в дългосрочен план. Полша и Украйна се сдобиха с 8 реконструирани или направо построени стадиона, включително два национални, които не отстъпват на нито една друга страна в Европа като лукс и удобства. Други като Румъния дадоха старт на единични проекти, като националния стадион в Букурещ, който вече домакинства финал в Лига Европа.

Факт е, че тези нови стадиони създадоха ярък контраст със старите социалистически съоражения, потънали в разруха и повлекли след себе си големи футболни клубове във всички държави от тази част на Европа. Философията, че модерният стадион води след себе си качествения футбол, защото е осигурил условията за зрелище, е стара концепция, но най-накрая и в бившите соцлагер стигнаха до нея, след като минаха през неизбежния период на новобогаташите-меценати.

Ако концепцията за новите стадиони може да изравни преживяванията на феновете като комфорт и сигурност с тези от Западна Европа, то това в никакъв случай не е достатъчно, за да направи клубовете конкурентни на големите от континента. А това създава и логичният парадокс: трябва ли да държавата да инвестира в частни дружества, защото е безспорно, че Легия Варшава е облагодетелстван например спрямо столичния си съсед Полония?

Този парадокс беше решен без никакви колебания в Унгария, особено след като става въпрос за национален или чисто партиен популистки интерес. Страната не се е класирала за световно първенство от 1986 г., след като до онова време минаваше за една от водещите в света по отношение на футбола. Там стартира мащабна реконструкция на националния стадион „Ференц Пушкаш” (или както бе известен – „Неп”). Той ще има капацитет от 65 000 места и ще бъде готов през 2017 г. Следващата година пък ще бъде завършен новият стадион на най-големия местен клуб Ференцварош – „Флориан Алберт” с 22 000 места, но с невероятни удобства за зрителите. Например всеки ще може да вижда повторение на головете в реално време на мобилния си телефон, а достъпът, че е с магнитни карти, подобно на „Амстердам Арена”. Също през 2014 г. трябва да е готов и новият стадион на Дебрецен, също категоризиран с 4 звезди по изискванията на УЕФА.

Дотук добре. По-интересният факт обаче е, че държавата откупи Ференцварош от „Еспланейд Риъл Истейт”, компанията на бившия директор на Шефилд Юнайтед Кевин Маккейб. За шеф на Ференцварош пък бе назначен партийният лидер на управляваща партия Фидес – Габор Кубатов.

Революцията продължи в малко селце Фелчут, западно от Будапеща, което и родно място на сегашния премиер Виктор Орбан. Именно премиерът създаде във Фелчут футболната академия, също носеща името на най-голямата унгарска легенда Ференц Пушкаш. Академията е свързана с друг клуб, финансиран от партията Фидес и е на практика негов дублиращ отбор – Видеотон, шампионът от 2011 г. Академията започна вече да създава млади звезди, като най-обещаващото име е на 22-годишното крило на националния тим Адам Гюрчо.

Безспорно е, че дясна политическа формация като Фидес си прави добре сметката за предстоящите догодина парламентарни избори, в които има засега предимство пред социолозите. А все пак то може да нарасне точно преди вота, когато ще бъдат готови стадионите на най-популярният тим Ференцварош и на Дебрецен, където пък Фидес има най-много избиратели. Едновременно с това обаче беше приет закон за данъчни облекчения на тези, които инвестират в стадиони и спортни съоражения и Унгария започна да се пълни с игрища и тренировъчни бази. Като следствие – в момента националния тим е на най-високото място в ранглистата на ФИФА (33-то), откакто тя бе създадена през 1992 г.

И сега да се върнем на България. Преходът ясно показа, че може да има успешни модели на частни клубове (Литекс), но пък и грандиозни провали при традиционни сили (ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив). Истината е, че дори и големите български клубове не могат да поддържат постоянно добро и стабилно ниво, защото издръжката им не е по силите дори на много богати техни собственици.

Според мен държавата трябва да направи всичко възможно за да придобие обратно най-големите си марки Левски и ЦСКА, защото цената, поставена от техните собственици е непосилна за мнозина, но не и за самата държава. Оттук насетне трябва да развие някогашния ведомствен принцип на финансиране в няколко насоки – директен минимален бюджет за високи резултати, създаване на инфраструктура, включително модерни стадиони, както и огромна инвестиция в юношески академии. Самостоятелността на клубовете и съответно по-доброто им състояние спрямо конкурента ще зависи от трупането на членска маса, спортните резултати (наградни фондове) и разбира се посещаемостта, рекламата и продажбата на клубни артикули. Т.е. ето ви основата и стабилността, а вече от вас зависи кой колко ще е успешен.

Левски и ЦСКА са от национален интерес и заради това държавата трябва да има интерес от чисто социална гледна точка. Този интерес обаче в никакъв случай не означава край на малките проекти, финансирани от меценати. Дори напротив – ще сложи ред и ще обезсмисли мутренските напъни и краткосрочната спекула.

А освен това ако приватизацията на клубовете беше бърза и в някои случаи съмнителна, държавата не бива да си позволява да подари даром на такива като Батков/Пещерска и Титан огромната материална база, която има или която ще финансира под някаква форма за в бъдеще.

Не е ли време да се замислим върху това?