четвъртък, 25 май 2017 г.

Някои истини за Левски

Засърбяха ме ръцете да напиша нещо по спортно-техническите въпроси в Левски и това което се случва в момента, като все пак използвам опита, който съм придобил около представителството на Тръст „Синя България” в УС на Левски и съответно процесите, които съм видял и усетил, стъпките, които сме предприемали и т.н.
В последните дни имам някакво положително усещане, че някои неща ще се подобрят, защото се долавят скрити за общността тенденции на промяна в начина на работа. Това, което се вижда на терена е ужасно – Левски изглежда невероятно посредствено. Това е резултатът от политика, продължила няколко години. Просто Николай Митов и спортният директор Боримиров преминават в момента в етапа, в който беше Люпко Петрович в последните си два мача от миналия сезон. Помните, че загубихме от Берое и Славия с уникално безхарактерна игра, а отборът и Петрович бяха изпратени с освирквания. Мисля, че Митов и Боримиров са в същия етап, но той просто е по-дълъг. Те наследиха отбор, който е почти класиран в турнирите и трудно може да се пребори за титлата. Т.е. имат цялото време на света да наложат идеите си, да направят планове и рискът да се сгромолясат в рамките на сезона е много малък.
За да се разбере в детайли за какво иде реч ще почна по-отдалеч. Използвам първо лице и единствено число, но съм напълно сигурен, че хората в УС на тръста тогава, както и тези в НКП, които бяха ежедневно в тези процеси, са на същото мнение. Възпитано е обаче да не говоря от името на всички.
Някъде около година беше необходима, за да се усетят всички процеси. Основният е, че каквото и да се казва, каквото и да се говори, каквито и принципи да се слагат, винаги се стигаше до момент, в който се отваряше трансферният прозорец и тогава наставаше огромна превъзбуда. Дали увеличаваме бюджета, дали го намаляваме, дали някой обещава да даде пари, дали се поставят условия или не – винаги имаше една тенденция и тя е да се появяват някакви играчи, които никой не познава и подписват с Левски при някакви условия. Трябват ни играчи на пет поста, намират се такива, независимо дали са първи, трети или пети избор на треньора. След десетина мача вече се вижда, че повечето от тях не стават за Левски и започват планове как да се освободят и кога. Трябва да си сляп, за да не го видиш и включиш. Перфектно работеща система, която търгува с неуспеха на Левски и която обогатява посредствени футболисти без особени качества и техните агенти. Не искам да си помисля, че е обогатявала и хора в Левски, защото схемата във футбола е ясна на всички – има играчи, които връщат пари от заплатата си на определени хора, осигурили им трансфера или мястото на терена. Не го и изключвам обаче, защото виждам, че се случват странни неща. Например твърде много журналисти знаят, че Гикиевич иска да говори нещо по повод как са се случвали нещата в Левски, но никой не се изкушава да се обади и да направи интервю, съответно да направи голямо разкритие. А толкова журналисти ми го подхвърлят и чакат да видят сеир. Съжалявам, аз съм журналист, но тръстът не е моя трибуна, нито има вестник, нито има радио. Ние се опитваме да променим нещата в Левски на база съществуващата информация и това, което видим.
В подобна среда тръстът е имал само един подход и той е да предприема някакви ходове на ниво УС, които да се опитат да разбият този порочен кръг. С разговори не стана – всеки беше съгласен, че това не може да продължава и този трансферен прозорец е за последно. Заради това вкарахме едни поправки в устава на Левски (Пепи Шекеров ги направи) като първи ход, който да спре това. Всеки път, когато поставяхме въпроса на УС около механизма на трансферите, ставаше скандал, тръшкане, заклинания от типа „Ама нямаме ли си доверие?” или „То така не може да се работи!”. И търсехме компромисно решение. Какво обаче искаше тръста? Спазване на процедура. Кой е предложил трансфера, кой скаут е гледал играча, има ли доклад, има ли съгласие на финансовия директор по параметрите, има ли съгласие на треньора и спортния директор? Ако има всичко – трансферът минава. Когато един скаут сбърка с 50 футболисти, чао. Когато един треньор сбърка с 20 футболисти, чао. Когато финансовият директор нанесе щети с 20 футболисти , чао. Казвам го условно. Защо е факт, че по времето на Иво Тонев в Левски има около 70 неуспешни трансфера за 4 години и нито един отговорен. Сори, Иво Тонев не става за нищо, щом не може да овладее този процес. И ако в Локо София е „допустимо”, това е Левски.
Замислете се сега как се появи внушението, че „феновете се бъркат в селекцията”. Каза ли го някой в прав текст? Например Гонзо. Или Стойчо Стоев. Или някой ръководител. Или някой от УС. НИКОЙ. Появи се обаче като внушение в определени медии, собственост на Пеевски, както и в радиото, което е близо до ръководството. Там винаги се изказват ръководителите, рядко има критики, но за сметка на това винаги има реклами на фирми на шефовете на Левски или такива, в които те са били директори. Не казвам, че има връзка между тези неща, защото си е престъпление, а не обвинение и се преследва от Наказателния кодекс, макар че се практикува от много журналисти в България, без да има възмездие. Нарича се търговия с влияние. Не искам да си помисля, че някой търгува с влияние на гърба на Левски, въпреки че остават подобни усещания.
Та след като спазването на устава е проблем и се правят внушения през медиите, избрахме друг подход. Ясно е, че се трупа „история” и ако се стигне до фалит на Левски, както при ЦСКА, тук ще има такива, които ще платят. Защото тогава като акционер тръстът ще потърси сметка. Кой е нарушил устава, има ли подписи под решения, изисквани от устава от представителите на тръста или НКП? Няма. Така, че тези, които са прескачали правилата трябва много да се надяват нищо да не се случи с Левски.
Подходът, който избрахме е да разбие порочната система отвътре. Когато Иво Тонев предложи да сменим Стойчо Стоев след 0-0 със Славия на „Овча Купел”, ние с НКП отложихме това решение. По две причини. Първото е, за да натрупаме фактология и да видим къде е точният проблем. Второто е, защото Левски не беше класиран за евротурнирите, което беше целта, поставена на Стоев. Ако Левски не се класира, кой носи отговорност с тази смяна, след като е видно, че Стоев може да изпълни целта?
Събеседванията показаха едно. Има трансферна въртележка, но няма отговорен за нея. Треньорът не иска играчи, които са били четвърти-пети избор, но не може да ги спре. Директорът също не може да ги спре и сякаш това се случва от самосебе си. Тонев призна, че е направил само един трансфер (на Адениджи). Но нямаше и той вина според думите си. Всъщност подходите са два. Има отбори (Порто), където шефът прави трансферите и всичко и носи отговорност. Ако Тонев искаше да прави трансфери, да каже, че той ги прави и да носи отговорност еднолично. Ама хем остава едно такова усещане, защото ври и кипи в тях, хем не е отговорен, а говорим за над 70 трансферни провала.
В крайна сметка се убедихме, че не можем да подкрепим оставането на Стоев, защото той няма силите да спре порочния кръг. Тренира си отбора, работи с материала, който има и винаги има обяснение, като приема и доста лековато провалите. След класирането на теория (беше преди Пирин, просто някои хора са зле с математиката), поставихме въпроса. Тогава изведнъж се оказа, че никой освен Тръста и НКП не си спомня този въпрос и „Стоев е най-малкото зло”. Тъй като обаче ние не желаем злото на Левски, било то и най-малкото, а само доброто, поискахме обсъждане на треньорския въпрос. Общото мнение бе, че най-добрият (нарочно не казвам единствен, макар че е така) е Мъри Стоилов, но той има договор. Тогава се предприеха и постъпките с този договор, за който сега има спор между Мъри и клуба и за който тогавашния протоколчик и сегашен изпълнителен директор или каквато е там Диана Иванова се прави на ударена. Тъй като Мъри беше зает и не можеше да се преговаря с него, трябваше временен вариант, който да постави отлична основа до момента, в който може да преговаряме с Мъри. Така се появи Люпко Петрович.
Тук минавам по същество вече за интересната част. Люпко ми е приятел, винаги много почтен към професията си човек. Заема се с работата от първата секунда и му трябва няколко дни за да направи пълен план. Още след първата тренировка ми каза, че има твърде много работа и положението е страшно, но ще се оправи. Набеляза за изгонване Менголо, бил влияел зле на другите двама играчи от Африка, а Люпко първо към тях се ориентира, за да види какво и как могат. Познаваше нравите на африканците от работата в Руанда. Пътьом видя и младите, част от които искаха да си ходят, говори с всеки от тях. „Най-важното е да се отстрани гнилото, но тук е твърде много и ще стане на етапи.” В мачовете с Берое и Славия си направи сметката, гледайки Славия хареса и Пиргов. Без пари, сигурен беше обаче, че ще свърши добра работа. За три месеца го направи национал. Тук обаче Люпко някъде е усетил, че ще е трудно. Например му дават играч от Холандия, от последния в класирането, който е получил почти 100 гола и играчът е централен защитник. „Той ще е толкова утрепан психически, че няма да е решение. Иначе грамотен футболист, но това не значи качества”. Това казва всичко. Защото показва как се правеше селекцията. Грамотен футболист и добро момче, поливал е цветята всеки ден в класната стая. Това, че е допуснал стотина гола за един сезон няма особено значение.
Люпко бързо видя, че сам трябва да се оправя, стегна си някакво отборче в кратката подготовка и за една бройка не отстрани Марибор, който уж трябваше да ни разбие. След това тарикати като Венци Христов си събраха багажа. Появиха се други тарикати обаче, пак през главата на Люпко. До края на август нямаше нов собственик, имаше някаква разхвърляна отговорност между Желязков и Пелето за трансферите и така и не се разбра кой какво е направил, освен, че се направиха трансфери, които коставаха на Левски почти 2 милиона лева в първата година.
Не искам в никакъв случай да подчертавам класата на Люпко, макар че треньорът е най-важен. Сигурен съм обаче, че в момента, в който в Левски се работи по правилата, тогава ще се усетят резултатите. И имам усещането, че това започва да се случва. Няма иначе никакво обяснение защо Левски не успява, а всеки друг отбор стяга по-добри селекции за по-малко пари (вижте Ботев!). Когато треньорът има идея какво иска да направи, подберат играчите с директора и двамата са финансово отговорни към клуба, който е в тежко положение, нещата ще се случат. Поне засега като действия и анонси в Левски няма да дойдат някакви неясно откъде появили се анонимници, а се търсят явно играчи, които познават българското първенство, не са скъпи и са на постове, където имаме проблеми. Ето това се опита да направи Люпко, но не успя. Това според мен опитват Митов и Боримиров. Не искам да влизам в хипотези, но усещането ми е, че ако миналото лято Боримиров беше директор на Левски, а Люпко треньор, то Левски щеше да е шампион сега.
Митов и Боримиров трябва да отстраняват гнилото. А то е вече повече от миналия сезон. И не става дума само за играчи. Става дума за дисбаланс. Той влияе на мотивация, на бъдещи договори. Заради това основни играчи си тръгват. Защото има резерви, които вземат от 3 до 6 пъти повече от тях. Няма критерии. Това значи разрушен баланс и много гнило. Ами Левски пропада именно заради този дисбаланс в момента. Естествено, че треньорът няма да разчита на играчи, които си тръгват. Но и няма какво да направи, защото има стегнат бюджет. Естествено, че играчите са прави, защото в Левски е имало години наред странни критерии на селекция и възнаграждание. А когато някой опита да сложи ред, става враг.
Дали обаче Митов и Боримиров ще се справят, това е друг въпрос. Ще се види в Европа, както и през новия сезон. Засега за мен е важно, че се скъсва с порочната схема от времето на Тонев.
Сега няколко думи и за Спас Русев, защото в крайна сметка той е този, който трябва да задвижи нещата по правилен начин. Има няколко факта. Първият е, че достатъчно ясно показа, че се е озовал в Левски покрай сделката с „Виваком”. И че Левски не му е първата грижа и едва ли ще стане сериозна грижа, докато не се впише във „Виваком”. Към него имам няколко претенции като привърженик на Левски, макар и да проявявам разбирането, че се е озовал в огромна тиня, която лично съм усетил.
Първата е, че не е честен с привържениците на Левски. Знае за проблемите и процесите, но именно чакането по сделката с „Виваком” го кара да е предпазлив и да не казва нещата с истинските им имена. Казва, че е имало проблеми преди, но не казва нещата докрай, защото тези, които са спускали парашутистите са го помолили и него да се заеме с Левски. Факт е, че поне през някакви механизми осигури някакво финансиране и сезонът беше завършен. Липсата на честност е една от сериозните причини да няма доверие към него и стадионът да е празен.
Второто е, че той пропиля един сезон. Дали не се е ориентирал, дали не се е случило бързо, но той имаше оставена прилична основа – треньор и отбор, който е стегнат, за да се бори за титлата. Не направи нищо, за да спре негативните процеси навреме, изгуби треньор, който можеше да реформира отбора и да му помогне да реформира клуба през това време на спокойствие. Когато реши да поправи грешката си, вече сезонът беше пропилян, а е очевидно, че не знаеше и какво е точно решението.
Третото е, че прави твърде много компромиси. Със стари к..., нов бардак не се прави. Колкото пъти направи компромис с това, толкова пъти си изпати. Спас Русев беше никой преди да се озове в Левски, Може би успешен бизнесмен, но никой не знаеше името му и не се вълнуваше от него. Сега благодарение на Левски е един от най-известните хора в държавата. Това значи, че всяка грешка му нанася толкова вреди върху имиджа, които не може да получи с десетки лоши сделки. Именно заради това трябва да разбере, че Левски е неговата витрина и не може да е безотговорен. Не може да си „говори” с висшестоящи хора в държавата, подхвърляйки акциите на Левски като на битпазар. Впрочем, ако не промени това поведение и не се осъзнае, очаквам да продължат цирковете с хвърлянето на тези акции, след като очевидно скоро няма да го впишат във „Виваком”.
Четвъртото е, че не може да си вярва, че може да подчини и използва организациите на левскари. Мнозина преди него не успяха, колкото и усилия да положиха да очернят тези сдружения. Винаги една организирана в името на Левски група ще избере привържениците на Левски, а не него. Той трябва да намери път към обикновения привърженик и да го убеди да вървят заедно в една посока. Друг няма да му свърши тази работа, нито му е длъжен, каквито и маневри да предприема.