Един директор на клуба е в основата на днешната комерсиална
концепция за най-популярната игра
Айндховен е един модерен, но същевременно твърде обикновен
град в индустриалната южна част на Холандия. В него има точно две неща: една от
най-големите и традиционни компании в света „Филипс”, където работи всеки пети
жител. Второто е ПСВ Айндховен, футболният клуб, създаден и финансиран от „Филипс”.
Ако трябва да измислим и трето, то е най-развиващото се летище в Холандия,
което е осигурило и евтиният и бърз достъп от София до Ниската земя. Ако сте
находчиви можете да стигнете там за около 150 лева в двете посоки с „Уизеър”.
Едно от първите впечатляващи неща, които ще забележите от
прозорците на „космическия” автобус, който за около 15 минути ви отвежда от
аерогарата до центъра на града, е „Филипс Стадион”. До разширението на „Де Кайп”
в Ротердам и построяването на „Амстердам Арена” в столицата той е
най-известният холандски стадион. И до днес претендира, че притежава
най-доброто осветление в света, а една от ранните му екстри са газови
отоплители на покрива, които гарантират, че можете да гледате комфортно мачове
дори и в най-студените дни. Всичко това се дължи на „Филипс”.
 |
| Стадион "Филипс" впечатлява веднага като влезете в центъра на града |
Всъщност концернът дълго време е практически незаинтересован
от съдбата на своя клуб, като буквално отбива номера с неговото финансиране.
Нещата се променят в началото на 80-те години и причините са две. Първата е, че
треньорът Кейс Райверс пристига през 1972 г. от Твенте и полага основните на
отбора, който ще разбие двуполюсния модел на Аякс и Фейенорд. С невероятния
вратар Ян ван Беверен и легендарният голмайстор Вили ван дер Куйлен, Райверс
има основата. Към нея добавя близнаците Рене и Вили Ван де Керкхоф, които взема
със себе си от Твенте и шведския нападател Ралф Едстрьом от Отвидаберг. Този
тим вече притежава световна класа. Макар да няма финеса на Аякс от годините на
тоталния футбол, ПСВ от 70-те е труден за побеждаване, като само малшансът и
Сент Етиен (два пъти) го лишават от това да играе финал за КЕШ. Все пак през
1978 г. е спечелен първият европейски трофей. ПСВ Айндховен взема купата на
УЕФА след незабравими мачове с изненадващия френски финалист Бастия.
 |
| Кейс Плугсма |
Именно този трофей, както и появилата се иновация с реклами
на футболните фланелки в началото на 80-те години стимулират „Филипс” да
погледне по-сериозно на възможността да увеличава своята популярност и чрез
футболния си клуб. През 1979 г. в клуба е назначен нов директор в лицето на
Кейс Плугсма, като половината от заплатата му се плаща директно от „Филипс”.
Малцина са наясно, че в една немалка част концепцията на
съвременния футбол, свързана с Шампионската лига, парите от реклама, телевизии
и корпоративни връзки се дължат именно на Плугсма и ПСВ Айндховен. Още от
първите си дни в клуба Плугсма си дава сметка за няколко важни неща. Първото е,
че ПСВ Айндховен трудно може да бъде магнетичен клуб за големите футболисти,
каквито са Амстердам и Ротердам. „Ние можем да направим отлична юношеска школа,
но за да успеем, трябва да купуваме най-добрите играчи на Аякс и Фейенорд и то
с пари”, казва той в едно от интервютата си през 80-те години. И го прави.
Най-добрият пример е привличането на Рууд Гулит от Фейенорд, по онова време
смятан за най-големия талант в холандския футбол. Гулит не се задържа дълго в
отбора на „Филипс” и през 1987 г. е продаден за 5,4 милиона паунда на Милан. За
Плугсма остава поредният голям извод, който ще намери прекрасно потвърждение в
бъдещето. Дори и да вземеш с пари най-големите имена, това не ти гарантира
успеха, защото клубната лоялност ще девалвира все повече като понятие в
следващите десетилетия. Гулит например е продаден, след като започва да
изразява недоволството си от рекламни ангажименти, свързани с „Филипс”. Плугсма
си дава сметка, че във футбола на бъдещето играчите ще се интересуват много
повече от парите, отколкото от честта да браниш цветовете на даден клуб, а
изкушенията, които ще предлагат латинските страни и Англия са несравними. Така
се ражда концепцията, която ПСВ прилага успешно и до ден днешен. Той инвестира
в таланти с големи качества и ги продава в момента, в който усети, че те са
достигнали максималната си стойност като трансферна цена и като морал в клуба.
Това е причината от ПСВ Айндховен да тръгне пътя към световния футбол за такива
като Рууд Гулит, Роналд Куман, Ромарио, Роналдо, Джика Попеску, Яп Стам и Рууд
ван Нистелрой. (Какво, по дяволите, са правили такива като Ромарио и Роналдо в такъв скучен град, е трудно да се обясни.)
Интересното е, че концепцията на Плугсма за стойността на
футболистите се оказва работеща още в първия си сезон. Само година след
продажбата на Гулит, отборът печели Купата на европейските шампиони, след като
е заложил на лоялни футболисти като вратаря Ван Брьокелен, халфа Бари ван
Аерле, железния защитник Роналд Куман, взетия от Аякс плеймейкър Жералд
Ваненбург и дошлия пак оттам макар и през Италия Вим Кифт. Те са допълнени от
железните датчани Иван Нилсен, Ян Хайнце, Сьорен Лерби и Франк Арнесен.
Всъщност идеята на Плугсма е, че най-добрите футболисти от Холандия, Белгия и
Дания биха могли в най-голяма степен да изповядват ценностите и морала на ПСВ.
 |
| ПСВ с КЕШ през 1988 г. |
„Да спечелим европейската купа две години, след като „Филипс”
се обвърза с нови и по-сериозни ангажименти към клуба, беше изключителен успех
не само за компанията, но и за ПСВ”, признава Плугсма. „Трофеят е важен, но не
беше най-важното нещо.”
Най-важното нещо е, че в деня на финала в Щутгарт срещу
Бенфика Плугсма сяда на масата с колегите си от Милан Силвио Берлускони и Реал
Мадрид Рамон Мендоса и тримата начертават плана на бъдещата Шампионска лига.
Предложението на Мендоса е турнирът да започва с 8 групи по 4 отбора и така
всеки да има гарантирани 6 мача. „Истината е, че националните шампионати се
доминират от 3-4 клуба. Останалите нямат нито пари, нито амбиции”, казва тогава
шефът на ПСВ Айндховен.
Той започва да работи в още няколко посоки. Една от тях е да
обедини европейските клубове, които са свързани с големи корпорации подобно на
ПСВ. Възниква идеята за турнир в Торино през 1989 г., в който да участват четири
такива клуба: ПСВ, Ювентус (ФИАТ), ИФК Гьотеборг (Волво) и Андерлехт (Женерал
Банк), а след това към тях да се присъединят Леверкузен (Байер) и Расинг Париж
(Матра). Това е предшественикът на днешната мощна структура на най-големите
клубове, която командва европейския футбол.
 |
| Гулит е страхотен трансфер за ПСВ, но не се задържа дълго там |
Плугсма стига и по-далеч, като смята, че трансферите на
футболисти трябва да са свързани по някакъв начин с интересите на корпорациите
зад тях. Той например е готов да продаде Роналд Куман, само ако „ФИАТ” подпише
договор, че в автомобилите, които произвежда за в бъдеще ще монтира радио на „Филипс”.
По-късно с подобен контракт е привлечен Матея Кежман от Партизан Белград, като „Филипс”
поставя осветлението на клубния стадион в сръбската столица.
Плугсма е и човекът, който вдъхновява „Скай” и Рупърт Мърдок
с концепцията, че ще дойде ден, в който мачовете ще се предават непрекъснато по
различни свободни и платени канали и с нетърпение чака да промени ситуацията в
холандския футбол, когато изтече договора на NOS през 1990 г.
Неговата е идеята, че големите клубове трябва да играят
70-80 мача годишно, за да си гарантират финансови постъпления, а първият
подобен мач е през август 1988 г. между ПСВ Айндховен и Милан. „Да, ние ще
трябва да правим турнета в Америка и Азия, откъдето да купуваме футболисти и да
печелим пари”, казва пророчески той през 80-те години. И веднага след това се
противопоставя по същия начин на правилото на чужденците: „Не може да има
бъдеще за футбола с ограничението за брой на чуждестранните играчи.” Делото „Босман”
след 7 години ще покаже колко прав е бил той.
Звучи ви невъзможно, но в София идва отбор, на когото
футболът до голяма степен дърлжи днешния си вид.
