Шофьорът на автобуса от София до Будапеща припряно взема
последните метри преди да остави пътниците и да продължи по маршрута си
нататък. Това, което изведнъж се показва пред очите ми, са зелените светлини на
„Групама Арена”, новият супермодерен стадион на Ференцварош. Осветен отвсякъде
и с кацнала пред него скулптура на разперил крила орел, това е стадионът, който
поне в този момент прави разликата между Ференцварош, най-големият и популярен
унгарски клуб, и всички останали.
Да се добереш до Будапеща към днешна дата не е никак лесно.
Фалитът на унгарската авиокомпания „Малев” през 2012 г. заради дългове от 270
милиона долара, сложи точка на най-лесния и бърз път – по въздуха. „България
Еър” също не проявява интерес към тази дестинация, а нискотарифната „Уизеър”
доста бързо се отказа от полетите между българската и унгарската столица заради
липсата на сериозен интерес. Така полетите с прекачване и автобусите се оказват
най-бързия начин за пътуване до Будапеща, а има вариант и със самолет до Виена
и оттам за още 3 часа с автобус или влак.
Изборът ми пада върху автобусите на „Арда Тур” заради
удобното разписание, но те се оказват и най-евтини. Цената е 45 лева в една
посока, ако ги закупиш онлайн, което е почти без пари. Макар че туристически
агенти се опитват да ме убедят, че правя грешка с тази компания и трябва да
предпочета някой от по-утвърдените брандове (на двойна цена), в края на
пътуването няма от какво да се оплача. Автобусите са пълни наполовина, което
позволява комфортно пътуване по човек на две седалки. Това компенсира донякъде малкото
пространство. Има монитор на всяка седалка, можеш да гледаш филми или българска
телевизия през цялото време.
В чисто футболно отношение Будапеща е от най-интересните за
туриста градове. Най-популярната игра се появява тук в края на XIX век и е пренесена от англичаните, а
загубата с 0-5 от Австрия през 1901 г. в парка „Пратер” е смятана за първия
международен мач на континента (без Великобритания), макар че двете страни са
били част по онова време от една империя. Десетки квартални клубове са играли
през годините в елита на Унгария, като в това отношение Будапеща може да бъде
смятан за един от най-футболните градове в света. Цели шест от съвременните
клубове плюс БТК (Будапещи Торна Клуб) са печелили шампионската титла, като
интересното е, че всички те се намират от страната на Пеща, докато Буда се е
отчел с доста скромно присъствие. Тамошният III. Керулети все
пак има в актива си купата на Унгария.
Решавам, че ще съсредоточа усилията си върху обиколка на
шестте големи шампионски клуба (Ференцварош, МТК, Уйпещ, Хонвед, Вашаш и
Чепел), които, с изключение на последния, са имали и забележително присъствие и
в европейския футбол.
 |
| Стадион "Ференц Пушкаш" |
Изборът на маршрут е сравнително лесен. Уйпещ, Вашаш,
Ференцварош и Хонвед се намират на практика около линията на метрото M3 или синята линия. МТК е
разделен от Ференцварош от парка Неплигет, което са 10 минути с трамвай и също
на толкова от националния стадион „Ференц Пушкаш”, известен някога като „Непстадион”
(Народен стадион). Този стадион, побрал 104 000 души за мача Вашаш – Рапид
Виена през 1956 г., винаги е бил един от най-големите в Европа, макар че никога
не е домакинствал финал в Шампионска лига или някогашната Купа на европейските
шампиони. За сметка на това на 23 май 1954 г. тук се играе един от най-великите
мачове в историята на футбола, в който Унгария разгромява Англия със 7-1. Това
и до днес е най-унизителната загуба на създателите на футбола.
До стадиона се стига лесно. Намира се на едноименната спирка
на червената линия на метрото М2
и на няколко спирки от центъра.
Стадионът изглежда впечатляващо, но пък унгарците са
амбициозни и искат да строят на мястото му ново съоражение. То трябваше да бъде
започнато миналата година и строежът да приключи през следващата, но спорове
около цената, изпълнението и финансирането все още спират проекта.
 |
| Стадион "Нандор Хидегкути" |
От „Непстадион” започва и обиколката ми. Първата спирка е
МТК, някогашният екзекутор на ЦСКА в европейските турнири. Качвам се на трамвай
1 за две спирки. Стадионът носи името на един от великите футболисти на МТК
Нандор Хидегкути, а така е кръстена и трамвайната спирка, така че няма шанс да
се объркате. Първото впечатление обаче е, че нещо липсва и това е самият
стадион. Всъщност той е разрушен, за да бъде построен отново, като се очаква да
отвори врати през лятото на 2016 г. Дотогава МТК играе из цяла Будапеща, като
през 2015-16 ще бъде приютен на стадиона на Вашаш в северната част на Пеща.
Старият стадион на МТК беше доста емблематичен. Неговата главна
трибуна е била арена на снимките на култовия филм „Бягство към победата”,
дублирайки парижкия „Коломб”. На този стадион е унгарският дебют в КЕШ. През
1955 г. МТК разбива Андерлехт с 6-3, а Петер Палоташ вкарва първия хеттрик в
турнира.
МТК винаги е бил смятан за еврейски клуб. Сред основателите
им има неколцина еврейски аристократи, а множество играчи с подобен произход са
обличали фланелката му през 30-те и 40-те. Част от тях изчезват по време на
Втората световна война, но реално това изчерпва всички еврейски връзки в МТК.
В началото на века този клуб е минавал за един от
най-силните в Европа, а между 1903 и 1929 г. заедно с Ференцварош печелят
абсолютно всички титли в първенството на Унгария. И до днес двата клуба чисто
статистически са най-успешните в страната. Отборът на МТК от онова време е
създаден от английския треньор Джими Хоган, един от пионерите на европейския
футбол. Стилът на игра с къси пасове е в основата на успешните национални
отбори на Унгария, а великият тим от 50-те години също има дълбока връзка с
МТК, независимо че е създаден на основната на друг столичен клуб – Хонвед.
Треньорът на МТК Мартон Букови е този, който измисля
системата 4-2-4, копирана от Густав Шебеш в националния тим, а Нандор
Хидегкути, Михали Лантош и Йожеф Закариаш са част от звездите на онзи велик
отбор. Хидегкути вкарва три гола при победата над Англия с 6-3 на „Уембли” през
1953 г. През 1963 г. МТК играе финал за КНК, който губи от португалския
Спортинг, но пък става първият унгарски тим, стигнал до подобен мач.
След установяването на комунистическия режим МТК е превзет
от тайната полиция AVH
и тук се появява нов нюанс на съперничеството с Ференцварош. Съседите, които се
намират през парка „Неплигет” са с дясна ориентация, а около техния стадион са
и събитията през 1956 г. МТК обаче никога не е привличал голям брой публика и
заради това мачът Ференцварош – Уйпещ постепенно се превръща в най-ожесточеното
градско дерби.
 |
| Вехтата трибуна на БКВ Ельоре |
Друг интересен факт е, че феновете на МТК обикновено пият
преди мач на съседния стадион, където играе БКВ Ельоре. Това е железничарски
клуб и игрището му е разделено от МТК само от една малка улица с трамвайни
релси. В бара на БКВ Ельоре пък са накачени флагчета на всякакви железничарски
отбори, включително на Локомотив (София). Самият стадион е доста вехт, особено
главната трибуна, но всичко останало е добре поддържано. Желанието ми да
направя няколко снимки обаче не предизвиква радост в охраната. „Ами не е добре
да се снима, малък клуб сме, не сме интересни и може да ми направят проблем”,
казва ми човекът, който се грижи за сигурността. Изглежда обаче доста несигурен
в това, но поне английският му е приличен.
Отново се насочвам към трамвай 1, който точно за още няколко
спирки ще ме отведе до бижуто – новият стадион на Ференцварош. Не е необходимо
много време, за да разбере човек, че с „Групама Арена” и всичко наоколо Ференцварош
още дълго ще бъде недостижим за останалите клубове в Будапеща. Това е клубът не
само на IX район в
столицата, нещо, което се вижда в емблемата му, но и на цяла Унгария. Районът
наоколо е бил известен с немското име Францщад, откъдето идва и прякора на тима
„Фради”. Преди Втората световна война в състава блестят Имре Шлосер и Гьорги
Шароши, а връзките с фашистката пария на Кръстосаните стрели ще носи проблеми
на Ференцварош след установяването на комунистическия режим.
Феншопът е на нивото на най-добрите европейски образци, като
вътре има всичко до солети и бира с марката на „Фради”. Дори и шахтите по
алеите наоколо са с дизайна на клубната емблема.
Освен тима от 1965 г., Ференцварош има още едно успешно
поколение, като с Тибор Нилаши в състава стига финал в КНК през 1975 г. През
90-те години идва времето на халфовете Липчей и Листеш, класирали „орлите” в
Шампионска лига за първи и засега единствен път. Онова участие обаче се запомня
главно с расистките скандирания и инциденти в домакинския мач срещу Аякс,
откогато Ференцварош е доста проблематичен клуб за УЕФА.
През 2008 г. отборът изпада във втора дивизия заради
финансови проблеми, а за кратко е собственост и на президента на Шефилд Юнайтед
Кевин Маккейб. През 2011 г. неговото място след скандал заема Габор Кубатов,
депутат от партията на премиера Виктор Орбан. Всъщност Кубатов е печално
известен в Унгария с това, че за цялата си парламентарна кариера от 2006 г.
насам има само едно изказване от трибуната.
Ференцварош е лесно достъпен, защото до него стига линия 3
на метрото. От спирка „Неплигет”, където се намира и централната автогара, има
две опции за продължаване на футболната обиколка на столицата. На югоизток и
няколко спирки е Хонвед, а на север са други два клуба – Уйпещ и Вашаш. Решавам
да продължа с Уйпещ, големият местен враг на Ференцварош.
Уйпещ се намира накрая на линия М3, но до стадиона ви трябва
и автобус. Предпочитам по-близката до Дунава спирка „Уйпещ-Варошкапу”. Оттам
имате няколко опции с автобус (104, 122, 204), но трябва да сте доста
внимателни с посоките, защото спирките от двете страни на метростанцията са
доста объркани. В квартала на Уйпещ обаче винаги върши работа споменаването на
името на стадиона „Ференц Суса”, до който стигате за десетина минути. „Златната
ера” на Уйпещ, по онова време известен като Дожа Уйпещ, са 70-те години.
 |
| "Ференц Суса" |
Между
1969 и 1979 г. със звездите Ференц Бене и Андраш Торочик, „виолетовите” печелят
общо девет титли, а преди това, година след трофея на Ференцварош, играят
неуспешен финал за Панаирната купа срещу Нюкасъл. Уйпещ се гордее с това, че е
изпадал само веднъж от елита и е там в общо 102 поредни сезона, едно от
най-добрите постижения в света.
Последната от 20-те титли на Уйпещ обаче е през 1998 г., а
година по-късно клубът се сдобива с модерния си за времето стадион за 13 500
зрители. Днес обаче „Ференц Суса” изглежда доста позападнал.
Клубният магазин отдавна
е затворил врати, феновете са организирали някакъв свой, който обаче работи по
време на мач. На рецепцията вдигат рамене на въпроса къде мога да се сдобия със
сувенири на тима и ме насочват към някакъв магазин на една от централните улици
„Ваци ут”, където има такива на всички отбори от столицата.
Две спирки в обратна посока с метрото ме делят от стадиона
на Вашаш. Слиза се на „Форгач утца” и оттам по улицата със същото име срещу
метростанцията има точно 10 минути пеша. Районът около стадион „Рудолф Иловски”
е пълен с текстилни фабрики, а феновете му са главно от работническата класа.
Стадионът носи името на най-големия треньор в историята на клуба. Благодарение
на унгареца от полски произход, Вашаш доминира местния футбол през първата
половина на 60-те години, когато е и един от най-силните отбори в Европа.
Звезди от онзи период са Калман Месоли и Янош Фаркаш.
 |
| "Рудолф Иловски" |
Стадионът на Вашаш удивително прилича на този на Славия в
София, макар и доста позападнал. В северната част е административната сграда,
пред която има статуя на животно от неясен вид. Изненадващото е, че в една
стаичка е разположен и клубния магазин, доста добър факт за отбор от втора
дивизия. Вашаш е извън елита вече няколко сезона, но през следващия ще играе
отново там, след като спечели първенството на втора дивизия.
От Вашаш отново се насочвам към линия 3 на метрото, която
трябва да ме заведе до Хонвед, някогашният клуб на армията и Ференц Пушкаш.
Пътуването е около половин час. Повечето указания са да се слезе на последната
спирка „Кобаня Кишпещ”, един от основните транспортни възли на унгарската
столица и мястото, откъдето тръгва автобусът за летището. От „Кобаня Кишпещ” се
хваща рейс номер 93 за 10 минути до „Йожеф Божик стадион”, но това определено
не е добър ход, защото тази автобусна линия се движи през половин час. Предната
спирка на метрото „Хатар ут” е доста по-удобна, а оттам трамвай 42 води точно
до стадиона и пътят също е 10 минути.
 |
| Стадион "Йожеф Божик" |
Хонвед е клубът, който всички свързват с непобедимите
унгарци от 50-те години. Пушкаш и Божик са местните звезди от някогашния
Кишпещ, а към тях са привлечени Кочиш, Цибор, Будаи, Лорант и вратаря Грошич.
Реално тези седмината са основата на националния тим на Густав Шебеш, който
стига до финал на световното през 1954 г., загубен нещастно от Германия.
Интересното е, че Хонвед е отборът, който на практика е
причината за създаването на европейските турнири. След като е победен от
Уулвърхемптън в приятелски мач през декември 1954 г. с 3-2, избухва спор между
английските и френските медии за това кой е най-силният тим в Европа и така се
ражда идеята на парижкия „Екип” за турнира на шампионите.
През 1956 г. Хонвед се класира за второто му издание и
трябва да гостува на Атлетик Билбао. Унгарците падат с 2-3, но междувременно
избухва унгарската революция и отборът решава да не се завръща в страната си.
Реваншът трябва да се играе в Брюксел, а на вратата пази Цибор, защото Хонвед
няма друг вратар освен контузения Грошич. Двубоят завършва 3-3 и Хонвед отпада,
но започва турнета по света. Мексико предлага на целия тим политически убежище
и включване в местната лига, но ФИФА се намесва и забранява на играчите да се
състезават под името Хонвед. След турне в Бразилия и завръщане в Европа,
неколцина, между които и Божик, се завръщат в Унгария, а Пушкаш, Кочиш и Цибор
емигрират в Испания. Макар че Ференц Пушкаш е безспорната легенда на унгарския
футбол, връзките му с Хонвед не са от най-добрите, като той почти винаги
отказва в интервютата си да говори за този клуб.
След падането на комунистическия режим Хонвед връща старото
си име Кишпещ, но изпада в трета дивизия. През 2004 г. Кишпещ Хонвед фалира и
основаният отново клуб се връща към традиционното название, с което са
постигнати най-големите успехи.
Самият стадион се намира на доста тихо място, като това лято
трябва да бъде съборен и построен отново. Феновете не са кой знае колко много и
поради тази причина феншопът работи само в понеделник и четвъртък. Нямам късмет
във вторник, но се завръщам два дни по-късно. В магазина се заговарям и с един
от клиентите, човек на солидна възраст, който е гледал Хонвед на Пушкаш. „Бяха
славни години, но нашето име е Кишпещ”, казва той. „Вярно е, че трябва да ценим
традициите, но името Хонвед ни е натрапено и предпочитаме да използваме
другото.” Той ми обяснява, че новият стадион е големият шанс да бъде настигнат
Ференцварош. „Там хвърлиха много пари, а локацията им е ужасна. Често се случва
да нямат вода, което е недопустимо.”
 |
| Стадионът на Чепел |
Последният интересен клуб от Будапеща е Чепел. До него и
пътуването е най-интересно, защото има типичен квартален профил. Ходи се с
леката железница H7,
която тръгва от Борарш тер, точно на брега на Дунав и се движи покрай реката,
като гледката е страхотна. Гарата се намира на 5 минути пеша от спирката на
метрото М3 „Корвин негиед”. Пътят до Чепел с железницата е десетина минути, а
след това има и още толкова пеша. Стадионът се казва „Беке тери”, а Чепел в
момента играе във втора дивизия, без изгледи да се върне в елита. Чепел обаче е
бил 4 пъти шампион, а най-силният му период са 40-те години.
На неговия стадион
през новия сезон ще играе Хонвед, защото реално квартал Чепел не е далеч от
Кишпещ. Около овехтелия стадион обаче има доста добра база за юношеските
отбори. Хората са доста любезни и искрено учудени, че някой проявява интерес
към отбора им. Две са големите имена, тръгнали от Чепел. Единият е Золтан
Цибор, който прави име в съседния Хонвед, а вторият е Пал Чернаи. Чернаи обаче
е по-известен с треньорската си кариера, начело на Байерн през 70-те.
Ако задълбочите обиколката си, може би трябва да видите още
два клуба: БВСК, който се намира в района на Уйпещ и Вашаш, както и III. Керулет от Буда, от
другата страна на реката, за който стана дума. Факт е обаче, че Будапеща е
преди всичко петте големи исторически клуба плюс Чепел, намесен в тяхната
компания с достатъчно трофеи.
