Ариго Саки: „Преса и… Анчелоти. Великият Милан се роди от това“

Интервю

Триумфът над Реал

·        Преди 31 години „росонерите“ разбиха Реал Мадрид за Купата на шампионите

·        Ариго си спомня: „Преместих Карлето от външната страна, нелогичен, но печеливш ход“

Да върнем часовника назад във времето на щастие е добро начинание за всеки период, но особено за сегашния. Преди 31 години, на 19 април 1989 г., се игра революционен мач: Милан – Реал Мадрид 5:0. „Дяволите“ на Ариго Саки унищожиха „белите“ от Мадрид и спечелиха уважението и възхищението на целия футболен свят с толкова много новаторство и красота, че накараха всички да гледат с широко отворени очи.

Саки, как се подготвихте за това предизвикателство?

„Две седмици по-рано, на „Бернабеу“, ние бяхме буквално ограбени. Отмениха гол на Гулит заради абсурдна засада. Помня, че изобщо не протестирахме. Мачът завърши 1:1 и се захванахме за работа. Момчетата бяха в най-доброто физическо състояние. Бяха много силни и психически. Имаха някакъв вътрешен яд, който искаха да излеят на терена.

Анчелоти, Рийкард, Гулит, Ван Бастен, Донадони: петима различни голмайстори в мач, който се превърна в легендарен.

„Ние бяхме отбор, а не сбор от индивидуалности. Но не беше лесно да го постигнем.“

Да, в деня преди мача Евани се контузи.

„В навечерието на двубоя разиграх всички възможни ситуации, които смятах, че могат да се получат на терена. И поисках максимално раздаване: висок ритъм, сериозни двубои. Случи се така, че младият Албертини направи влизане, което извади Евани от мача. Какво да правя?“

Как постъпихте?

„Това беше единственият път, в който събрах играчите, на които най-много вярвах, за да чуя мнението, но след това сам взех решение. Имах две алтернативи: да включа Вирдис в атака, да преместя Донадони на крилото и да поставя Гулит в центъра. Или пък да изпратя Рийкард от защитата в средата на терена, да сложа Костакурта на неговото място и да преместя Анчелоти отляво, което със сигурност не беше неговата роля.“

И какво решихте?

„Да направя нелогичното. А то беше Анчелоти отляво с номер 11. Карлето, освен че беше много интелигентен играч, е и безкрайно щедър и това ме накара да се чувствам комфортно.“

Той беше човекът, който започна голеадата.

„Мама мия, какъв шут изпрати към мрежата! Но, ако гледате внимателно действията в онзи момент, ще забележите тайната на моя Милан: Анчелоти, който беше отляво на халфовата линия, отиде да получи топката в дясно-център и оттам всичко започна. Отборът работеше много добре върху отделните детайли, помагаха си един на друг, имаше синергия. Винаги съм повтарял, че отборът подобрява отделните играчи и голът на Анчелоти е едно от доказателствата.“

Карло Анчелоти изстрелва топката за първия гол на Милан

Разкажете ни за моментите, преди Милан да излезе на терена.

„Играчите загряваха, а тези на Реал вече се бяха прибрали в съблекалните, за да се подготвят. Аз бях с Берлускони. В един момент се чу някакъв луд вик от съблекалнята на Реал: това беше някакъв техен ритуал, който правят преди мач. Берлускони се обърна към мен: „Ариго, какво чухте? Хайде да го направи и ние!“ Аз: „Докторе, те крещят от страх!“ Оказах се прав!“

Тридесет и една години по-късно, какво е останало в съзнанието ви от този мач?

„Абсолютно всичко! Помня всяко действие, всеки момент. Тогава започна революцията. Нека обясня: ние вече бяхме направили големи неща, възхищавахме се един от друг, но когато победиш Реал Мадрид, най-успешният клуб в света, получаваш вече признанието. Мислите ли, че се случва на всеки стадион феновете на съперника да викат на играчите си: „Милан, Милан, Милан“. Бутрагеньо ми каза, че за тях тази загуба е била сигнал, че са уязвими.“

Милано беше червено-черен град, луд от радост…

„Публиката беше изключителна. Седемдесет хиляди на стадиона ни подкрепиха от началото до края и ни дадоха нужната енергия. Отблагодарихме им се с рядко виждана красота. И признавам едно: дори играчите на Интер, въпреки че очевидно не можеха да бъдат доволни от нашите успехи, бяха възхитени от начина, по който играехме футбол. Когато се прибрах същата вечер, почувствах, че съм постигнал една мечта.“

Има ли тайна зад този подвиг?

„Пресата, без съмнение. Отборът беше бърз и агресивен: ако човек притисне отляво, всички се завъртат и помагат на това действие, като сякаш поставят капак върху съперника. В началото, когато пристигнах в Милан, беше трудно да убедя играчите, но го направих с помощта на клуба. И ето, че днес, 31 години по-късно, все още разговаряме и коментираме това. Значи сме направили нещо велико.“

Как се държаха хората около вас?

„Подкрепяха ме в моя избор. Исках играчи, които са подходящи като характер и личности към моята игрова схема. Берлускони и Галиани удовлетворяваха моите желания, иначе щях да имам затруднения. Казвам истината, има само един играч, за когото бих направил изключение от принципите си.“

И Рийкард записва името си сред голмайсторите

Кой е той?

„Марадона, логично. Веднъж той ми се обади, за да ме убеждава да отида и да поема Наполи. „Хайде Мистер. Идвате, аз съм тук и винаги ще започваме мача от 1:0.“ Отговорих му: „Така е Диего, но когато теб те няма, как да го направим?“ Отборът винаги е бил по-важен за мен от отделния футболист. И моите футболисти, благодарение на помощта, която си оказваха един на друг, станаха най-добрите на съответните постове. Преди това не бяха.“