В два поредни домакински мача отивам на стадиона, за да
гледам националния отбор на България и смея да твърдя, че там се осъществява
полицейски произвол.
За мача с Дания писах във Фейсбук достатъчно. Отидох като
обикновен зрител, чаках на дълга опашка, като се проверяваха личните карти на
всички зрители. Това се случваше без да има издадени поименни билети, когато би
било нормална практика. Полицаят, който провери моята не пожела да отговори на
въпроса ми защо го прави. Въпросната проверка беше напълно безсмислена, като
единствено се създаваше риск от напрежение на входовете поради малкото време до
започването на мач и съответните инциденти, като стъпкване и раняване на хора.
Днес обаче бях потресен от това, което ми се случи на
контролата България – Украйна. Там отидох в качеството си на акредитиран за
мача журналист с всички необходими пропуски и документи, които оказват съвсем
точно къде и как мога да пребивавам.
На входа полицай ме привика с жест, за да ме претърси. Отговорих
му, че съм служебно лице за този мач, което се вижда от документите, които
показвам. Това го ядоса и той ми каза, че щом така смятам ще премина щателна
проверка, като ме накара да отворя раницата с лаптопа. Направих го и той
започна да вади всичко наред, като иронията беше, че в нея имах плик с пипала
от октоподи, които бях закупил и полицаят няколко пъти ги вадеше, мачкаше и
разглеждаше на светлината.
До него имаше висшестоящ негов колега, когото попитах защо
правят това, след като се очаква от полицията да оказва съдействие на
журналистите. Той ми каза, че неговият началник е министър Цветанов и само той
може да му нареди какво да прави. Поисках да се представи, като той каза, че е
инспектор Христов от Пето районно.
Усещайки, че очевидно превишава властта си, въпросният
висшестоящ полицай се опита да оправдае щателната ми проверка с думите, че „проверяват
журналистите, защото те внасяли опасни за реда предмети на стадиона”!!! Лаптопа
опасен ли предмет е, особено ако се пишат неудобни за някого неща?
Преживял това, за което смятам да подам жалба в полицията
срещу въпросните служители, ми се иска да попитам няколко неща и да споделя
моето заключение от случката. Въпросите са следните:
- Щателна проверка се извършва, защото твърдя, че не подлежа
на проверка подобно на всички останали зрители като служебно лице или защото
теоретично мога да нося опасност за останалите зрители? От думите на полицая
останах с впечатление за първото и това е или не е злоупотреба със служебно
положение?
- Ако висшестоящият полицай Христов твърди, че единствено
указания може да му дава министър Цветанов, то получени ли са такива от
министъра за щателни проверки на журналистите като служебни лица при
провеждането на спортни мероприятия? Означава ли това, че министър Цветанов се
поставя над закона от полицаите при изпълнение на техните служебни задължения?
- Необходими са детайли за това, че журналистите внасят
опасни предмети на футболните мачове. Кой, кога и какъв опасен предмет е внесъл
в качеството си на журналист и какво законови мерки са предприети срещу него?
Ако няма подобни регистрирани случаи, клеветническо ли е твърдението на полицай
Христов към журналистите в България?
Само като фактология добавям, че съм присъствал като
журналист на няколко световни и европейски първенства, включително мачове с
огромен риск, но такова нещо никъде не съм виждал. За първи път в кариерата ми
на журналист от 1988 г. насам се случва да бъдат проверяван по подобен, смея да
твърдя, унизителен начин, при това след като недвусмислено съм представил
всички необходими документи, включително за достъп до специално охранявани
зони.
И накрая моето заключение. Искаше ми се да напиша в блога
нещо за самия мач. Смятам обаче, че случаи като този (колкото и да изглежда
дребен) погазват свободата ни на граждани на тази държава. Крачката от този
дребен инцидент, в който на практика ми се внушава, че полицаите са „пазени” от
министър Цветанов и могат да предприемат каквото решат вместо да следват закона,
до инциденти като този с гражданина, заснел спящите полицаи или пък другия с
убит с гранатомет при акция човек, за който се произнесе съдът в Страсбург, не
е чак толкова голяма. Дали обаче трябва да позволяваме всичко това да се
случва?
Всеки може да си извади акредитация или каквото е необходимо за да се представи за журналист. Проверките трябва да важат за всички. Същото е и по летищата - пилотите и стюардесите да не би да не ги проверяват? Трябва ли някой 'журналист' да се взриви в сектор А за да почнат да важат проверките и за тях?
ОтговорИзтриванеЗа мача с Дания съм съгласен. И аз питах защо ми искат личната карта, но не получих отговор.
Приятелю, тук бъркаш и то точно при фундаменталния детайл. НЕ ВСЕКИ може да си извади акредитация за определено събитие. Тя не се дава на касата за билети или на гише на жп гара. За нея кандидатстваш при организатора на събитието (в случая БФС). Необходимо е да изпратиш писмо, факс, имейл от твоята медиа с лични данни. Някъде изискват дори членска карта от журналистическа организация (например много от големите събития искат да си член на международната асоциация на спортните журналисти). Т.е. в процеса на издаване на акредитацията минаваш достатъчно много проверки. Заради това навсякъде има обособени входове за журналисти, където единствено проверяват имаш ли необходимия документ за посещение на мач като журналист. Заради това например фотографите в България могат да внесат чадър на мач, а останалите зрители не. По логиката че всеки може да отиде на мача като фотограф и да внесе опасния предмет "чадър" не трябва ли да спират и фотографите и да им вземат чадърите? Освен това ФИФА и УЕФА тълкуват журналистите като служебно ангажирани лица, които са неизменна част от мача и за подобно самоуправство, ако чуждестранен журналист например подаде оплакване има санкции за организатора (БФС).
ИзтриванеПо твоята логика трябва да проверяват всички, включително съдии, футболисти, треньори и масажисти. А това, че някой луд може да се опита да прескочи някакво ограничение на летище, мач или каквото и да е събитие, е съвсем отделен въпрос. Големият проблем с тероризма е страхът от тероризма. А много по-важно от това един полицай да се опитва да респектира журналисти например е да си свърши работа. Когато някой издава маймунски звуци например, да го изведе културно от стадиона, а не да констатираме само поредната глоба. Освен това все пак има и някакъв закон за футболното хулиганство, както и закон, който урежда някои права на журналистите, като това да им бъде оказвано съдействие от всякакви служебни лица в рамките на закона.
Иначе това, което написах не е лично. Нямам проблем да ме проверяват колкото си искат и когато си искат. Проблемът е, че полицаите са некомпетентни и не познават законите, както и правилата при подобни мероприятия. А това, че Цветанов бил началник и само него слушали е ужасяваща неграмотна спекула и показва какво означава полицейска държава. За полицаите единственият началник трябва да бъде законът. Това, че внасяли опасни предмети и т.н. е набеждаване, ако не бъде доказано със съответните факти. За набеждаване и за злоупотреба със служебно положение, санкциите в Наказателния кодекс са доста сурови, включително затвор.