Йоканович вече е един от нас

"Не мога да помоля феновете да дойдат на стадиона, защото отборът играе добре. Това просто не е истина. Не мога да ги помоля да дойдат на стадиона, защото аз съм станал треньор и съм провел една тренировка. Това е нахално. Но мога да ги помоля да дойдат, защото това е техният отбор."

Тези думи на Славиша Йоканович в средата на първата му пресконференция като треньор на Левски обезоръжиха и последните скептици около това какво прави той на „Герена”. Мнозина от другите, които се впечатлиха от безупречния му вид, пък се наредиха в редицата от негови фенове, която не е никак малка. Без да натрапва себе си, името или идеите си, Славиша Йоканович отправи съвсем ясни послания към сините фенове.  Той не е в София, за да вземе едни пари и да запише поредния раздел от своята биография. Йоканович знае какво значи славата в големите отбори. Той няма да тича към нея през Левски и България. Финансово осигурен е, заплатата му тук няма да е решаваща, но пък това не значи, че няма да си свърши работата. И ако досега нещата са се получавали, няма никаква гаранция, че първият път, когато това няма да се случи, ще бъде точно Левски. Ето заради това договорът му е за една година, но отношението му е като за цял живот.

Впечатленията ми от Славиша Йоканович до този момент са изненадващо безупречни. През 2001 г. трябваше да направя интервю с него преди мача между Левски и Челси. Неговият бивш съотборник и огромен приятел Любомир Воркапич ми даде телефона с инструкциите да му кажа неговото име. Йоканович вдигна веднага (нещо трудно за играч от Челси), а името „Ворка” беше като онзи легендарен пас на финала за купата на Югославия между Звезда и Партизан, след който Славиша с глава изравни за 2-2 и донесе трофея на „гробарите”. Абсолютно внимание, обмислени отговори и накрая въпрос дали съм доволен от интервюто. Още тогава си помислих, че той е човек изключително лоялен към приятелите си и към това, което е преживял.

Колеги пък са ми разказвали как целият отбор на Челси го е чакал 30 минути в автобуса след тренировката на „Герена”, защото той е давал интервю на българските журналисти и изобщо не е бил припрян или нервен, а е показал това, което се очаква от него и най-вече уважение.

Звездата на Славиша Йоканович изгрява в края на 80-те години. Той е част от легендарния отбор на Войводина под ръководството на Люпко Петрович, който печели сензационно титлата. Пътищата на играчи и треньори от онзи тим се разделят, главно между Звезда и Партизан, но общото е, че повечето от тях остават в историята. Йоканович отива при „гробарите” със своя приятел Воркапич, а другата голяма звезда на „черно-белите” по онова време е Предраг Миятович.

Съвсем естествено поема към чужбина, като се присъединява към сръбско-хърватската колония в Овиедо, по онова време сензация в испанската лига. Освен него в тима блестят Роберт Просинчеки, Никола Йеркан и Янко Янкович. От там пътят му е към Тенерифе, където всъщност е най-силният му период в кариерата. Ако потърсите в Youtube със сигурност ще попаднете веднага на легендарните му три гола в един мач срещу Барселона – два от дузпа, а последният с глава.

Кариерата му в Испания завършва с един феноменален сезон в Ла Коруня през 1999-00. Тогава той прави страхотен дует с Мауро Силва в халфовата линия, а резултатът от него е първа титла в историята на галисийския тим и съвсем естествено трансфер в английския Челси, където изкарва последните два сезона на топ ниво в кариерата си на футболисти. Към нея могат да се добавят участия на едно световно (1998 г.) и едно европейско първенство (2000 г.).

Съвсем логично идва и началото на треньорската му кариера. „Неговият” Партизан го кани да замени Мирослав Джукич през 2007 г., след като Джукич е решил да поеме националния тим на Сърбия. За мнозина това е рискован ход, но пък резултатите са фантастични. Два дубъла в двата си сезона начело на Партизан, като с втория Йоканович влиза в историята на клуба като първия треньор, защитил успешно трофеите си с „гробарите”. Нещо повече, Славиша Йоканович поставя началото на тоталната доминация на Партизан в сръбския футбол, която продължава и до днес.

През 2009 г. Йоканович напуска Партизан, като формалният повод е отпадането на тима от Апоел Никозия в квалификациите за Шампионска лига, но истинската причина е неразбирателството с президента на Драган Джурич. Истината е, че през цялото време Партизан му дължи и пари, за които Йоканович поставя въпрос чак след напускането си.

Иначе той е отговорен човек към резултатите. Почти легендарен е случаят с отказаната награда за треньор на годината в Сърбия, защото по негова преценка Партизан не се е представил достойно в групите на Лига Европа.

За тайландската му авантюра с Муангтонг има разнопосочни мнения, но е факт, че той свършва перфектно работата си през 15-те месеца там. Печели титлата, без да загуби нито един мач, а феновете буквално го обожават. На изпращане група от тях пеят на сръбски запалянковски песни на Партизан, които разчувстват изключително много Славиша. „Когато си на 10 000 километра от Сърбия, някакви хора излизат пред теб на улицата, за да изпеят песен на твоя език, просто трябва да се отпуснеш, да бъдеш позитивен и да се насладиш на пролетта”, пише Йоканович по този повод в „Туитър”.

Интересното е, че той не къса връзките с клубовете, където е бил, а гледа да ги поддържа и задълбочава. Така например през май и юни се вълнуваше в социалната мрежа дали неговите Овиедо и Тенерифе ще се преборят за промоция. В друг случай благодареше на случаен човек, че е първият фен на Челси, който го следва в „Туитър”. За Партизан дори няма смисъл да се говори. Славиша си тръгва оттам с уникално вълнуващо писмо до феновете, които го боготворят.

Заради това елегантният и скъп костюм, както и учтивото поведение на първата му пресконференция не бива да се тълкуват като заиграване с публиката на сините.

Готините пичове се отличават от обикновените опортюнисти по много неща. Йоканович можеше да дойде и да започне с обяснения как Левски е най-големият клуб в България, а феновете му са най-великите. Да ни омайва със стогодишния юбилей, победите и титлите и детските мечти, които със сигурност са включвали и престоят му на „Герена”. Той обаче не го направи. Човекът каза, че са работили и други сърби преди него тук, не е преценил, че трябва да говори с тях какво е Левски, но помни, че когато са говорили за Левски, у тях явно е останало едно готино чувство от работата тук. А да ти остане едно готино чувство не става с лозунги, декларации и клетви, а с почтена работа и отношение. Всъщност и неговата цел трябва да бъде такава - да му остане готиното чувство, както то да остане и в нас след неговата работа. Ето това е най-голямата тайна на живота и само пичовете я разгадават.

Или ако перефразирам самия Йоканович: когато човек със страхотно име и репутация във футбола дойде и ни накара да разберем какво е това уважение към институцията Левски и треньорската професия, не ни остава нищо друго освен да отидем на стадиона, да се отпуснем, да бъдем позитивни и да се насладим на това, че вече (а и завинаги) той е един от нас.