Локомотивизитори

Когато слизах по познатите железни стълби от сектор В към залата за пресконференции след мача с Монтана ми стана някак си смешно. Не че беше забавно да виждам нещо средно между яд и обезверение на феновете по трибуните, колкото се сетих, че ситуацията много прилича на тази отпреди няколко месеца в Сараево. И там имаше един полуразрушен стадион с някакви навеси вместо ложи, а на терена - абсолютно безидеен Левски и после някакъв цирк. Смешното беше, че ситуацията се повтаряше и очаквах да видя Иво Тонев във вида, в който го видях в Сараево. Беше се отдалечил в един ъгъл и зърна в един момент, че се посъбраха български журналисти. След което придоби вид на тигър в клетка, започна да се разхожда нервно, а като се посъбраха всички, дойде, за да попадне в светлината на прожекторите и около микрофоните и да хвърли един-два стандартни лозунга след няколко безобидни въпроси от колеги. Тогава останах с впечатлението, че за този човек най-важното нещо е да бъде значим. Чак след това евентуално може да разбере къде е попаднал в една такава ситуация и какво всъщност се е случило.

По пътя реших, че не искам да гледам физиономията на Тонев, нито евентуално пиеската с тигъра в клетка и предпочетох да видя как Илиан Илиев, очаквано за всички, ще си подаде оставката. В крайна сметка Илиан е от Левски, а Тонев е в най-добрия случай от Локо София.

Решението си струваше. Макар че едва ли ще бъде оценено по достойнство от журналистите, които „вратареха” в двете посоки около входа на залата за пресконференции, разнасяха камери, телефони и микрофони и в крайна сметка не съумяха да създадат необходимата атмосфера за такова събитие, то това, което се случи, беше буквално историческо. И незабравимо. Само то осмисли 7-те лева за билет, които бях дал няколко часа по-рано.

Илиан е легенда на Левски. Казвам го абсолютно с ръка на сърцето, че е един от тримата най-добри футболисти, които съм гледал със синия екип през живота си. Важното и историческото е, че една легенда на Левски показа нагледно как осъзнава каква е отговорността да бъде част от синята харизма. В Левски не се работи за неустойки, заплати и договори, а преди всичко за слава. Още преди да каже, че си подава оставката, в очите на Илиан имаше сълзи. Почти съм сигурен, че избърса една, докато говореше. Илиан знае и сериозно си дава сметка къде се намира и ако не друго, то поне е готов да понесе отговорността за своите грешки.

Естествено, че той има своята вина. Тя се състои в това, че или е прекалено наивен, или е съучастник в това, което се случва с Левски в последната малко повече от година. То се нарича локомотивизиция или направо инквизиране на клуба от хора, които са попаднали там напълно случайно и чието присъствие не е и никога няма да бъде там, освен в чисто физическия му аспект.

Нека сега да кажем и истината за това, голяма част от която се спестява от медиите. А се спестява, защото в тези трудни времена можете да срещнете там каренца или спотове на определени компании. Например на Спортния тотализатор. Предполагам, че в подобна ситуация на повечето медии им е просто неудобно. А също така най-яростните апологети на Тонев са именно тези, които отдавна имат лоша слава, свързана с поръчките.

Собственик на Левски на книга е Тодор Батков. Той все още не е получил цената, на която е оценил своите акции. Тодор Батков обаче едва ли е извадил собствени средства в последната една година, с които да покрива някакви плащания в клуба, я за заплати, я за футболисти. Това е така, защото клубът има други реални собственици, които упорито техният наместник Иво Тонев отказва да назове и сигурно е прав за себе си. Приятелството му с тези собственици е единствената причина той да бъде на „Герена”, а не това, че той е показал някакви качества някъде другаде. Може би за Иво Тонев е добре да съществува такава „мъгла”, защото тя е това, което го прави значим. А мъглата включва предположения и циркулиращи слухове, че Левски на практика е на някой измежду бившия вече премиер Бойко Борисов, собствениците на Пещерска и хората от кръга Котараците. А които и да са те, сигурното е, че още не са влезли във владение, не са дали едни пари на Батков, дават едни други пари на Левски и изобщо са достатъчно сериозни хора. Което веднага е ясно послание към останалите в България. Вероятно това има предвид и Иво Тонев, когато казва, че въпреки нулевото равенство с Монтана, Левски ще е шампион, защото имало и други начини. Уви, единственият известен начин на феновете на Левски за това как отборът става шампион, е като победи съперниците си на терена.

А Левски е почти невероятно да стане шампион с игра като тази в Монтана или пък като показаното в гостуванията в Сараево, Разград, на ЦСКА или на Ботев Пловдив. Защо отборът е толкова слаб за собствените си стандарти е вече друг въпрос. Отговорът му може да се намери в спомените кога за последен път Левски е изглеждал толкова нелепо. По мои спомени, струва ми се, че е от едни години при Томас Лафчис, малко преди да се появи лъч светлина в тунела с идването на Вячеслав Грозни. Което пък предшестваше руските пари на Майкъл Чорни. Тогава имаше едни играчи като Попиванов, Йонко Неделчев и Варадев и изобщо беше страшно. Но тогава просто Томас Лафчис нямаше възможностите да се конкурира финансово или казано по-просто: в Левски нямаше пари.

Сега в Левски има достатъчно пари, а в трети пореден трансферен прозорец сините правят твърде амбициозна като финансови параметри селекция. Това означава само едно и то е, че в Левски парите се управляват ужасяващо лошо, след като не носят съответните резултати.

Няма да връщам много лентата назад, но ще ви дам само няколко красноречиви примери. Провалът на първия трансферен период на Иво Тонев беше Диамутен, а на втория Марсиньо, играчи дошли с фанфари и подарени без пари, а вероятно и след изплащането на обезщетения. Провалът на третия прозорец ще се казва Михелич, за когото чак след плащането на сума за наем се разбра, че всъщност играе на съвсем друг пост. Впрочем на друг пост играе и защитникът Ели, по всяка вероятност и Нуно Пинто, при когото не личат никакви защитни навици. Останалите подобни примери просто бодат очите. Например 6 месеца преди идването на Иво Тонев Левски взе втория голмайстора на втора холандска лига Сьорд Арс за 200 000 евро и то от един от водещите отбори Цволе, а преди месеци плати 300 000 евро за никому неизвестния Гари Родригес, записал няколко мача в Дордрехт. А какво ще кажете за стойността на трансфера на защитника Пламен Димов (роднини ли са с Тонев?), която е пари кеш и играч и вероятно може да бъде оценен на около 300 000 лева за футболист, не успял да запише до днес и 10 мача в елита.

А последно Милиев и Иво Иванов стават ли за Левски и след като единият се върна, не е ли моментът и другият да бъде поканен отново? Добавяме към това и селекцията буквално на килограм на български играчи, които най-често се оказват ненужни след като са станали национали и са изкарали малко над година в Левски (например Симеон Райков).

Ако това е добра работа на скаутското звено, здраве му кажи!

Къде е вината на Илиан Илиев? Според мен в две неща. Първото е, че или е твърде наивен и е оплетен от шефа си в някакви схеми. Или пък е съучастник в тях. Т.е. вземаме едни играчи с фантастични заплати и всякакви комисионни, бонуси и трансферни суми и разтоварваме добре мъгливия реален собственик на Левски. Вторият проблем е, че в това, което иска или е искал да направи Илиан Илиев, просто не е подбрал играчите с подходящия профил за Левски. Ако тези футболисти са чудесни за повечето други отбори в България и имат някакви качества, то за „Герена” им трябва много повече. Най-вече самочувствието, че си част от водещ отбор в България и трябва да си постоянно под напрежение. Оттук вероятно идва и най-голямата грешка на треньора: той някак не успя да покаже разликата в това да бъде начело на Берое и на Левски. Независимо че безспорно има представа къде е и притежава морал за този пост.

Накрая нека да обясня и какво е локомотивизиция.

Локомотив София е един невероятен клуб, към когото винаги съм изпитвал възхищение заради феновете и традициите. Напоследък - към гордостта и стоицизма, с които изтърпяват случващото се с любимия им отбор. Локомотив София има футболен президент, човек с амбиции в този спорт като Николай Гигов, който обаче измина целия път на разочарованието от българската действителност. За да си адекватен там, трябват много пари. А тези пари в родната джунгла са неразумно похарчени. И причината за това са хора като Иво Тонев. Искате доказателства?

Иво Тонев има важен баща. Самият той е бивш футболист със скромни качества. В Локомотив започва като момче за всичко. Урежда главно наемите на квартирите на играчите от провинцията. След това се издига до изпълнителен директор и започва да плаща лично премиите в съблекалнята. Очи в очи, за да е значим. Заради това трудно може да се намерят играчи от тогавашния Локомотив, които искрено да го уважават.

Ето това е локомотивизиция – инквизиране на славните традиции на Локомотив. Или това, от което се спасиха в Надежда, но се натресоха в Левски.