Поредица: футболен туризъм
Притиснато от четири френски градчета и от Средиземно море,
Княжество Монако е втората най-малка държава в света със своята територия от 3
квадратни километра, част от нея извоювана от водата. Това е едно от
най-удивителните места, които можете да видите някога, а снимките и пощенските
картички не могат да разкрият истинското му очарование. Монако, състоящо се от
пет „квартала”, е дълго около 4 километра и широко между 350 метра и километър,
а сградите сякаш са построени една върху друга, а под тях са издълбани и продължават
да се дълбаят тунели. Яхтеното пристанище, площада пред казиното и този пред
двореца са единствените широки места в държавата. Четвъртото е стадион „Луи II”, доскорошният неизменен
домакин на мача за европейската суперкупа и дом на местния футболен клуб
Монако.
Основан през 1924 г., Монако става професионален клуб чак
след войната през 1948 г., а молбата да се присъедини към френската лига е
приета без никаква съпротива същата година. По онова време никой не си дава
сметка, че отборът от някакво незначително Княжество може да бъде заплаха за
френските клубове. Почти веднага обаче новакът започва да харчи страхотни пари
за играчи, включително чужденци, а дори по онова време Монако е своеобразен
предшественик на правилото Босман: всички монегаски (местните жители)
притежават и френски паспорти, а без дискриминация се привличат играчи от различни
точки на света.
Монако влиза в елита през 1953 г. и бързо консолидира
позициите си в Лига 1. Първите сезони, включително третото място през 1956 г.
не създават илюзии, че отборът може да започне да се бори за титлата. Сезонът
1957-58 обаче променя това и то по съвпадение, след като няколко алжирци
напускат основните конкуренти за титлата. Монако се оказва в битката за
златото, но в крайна сметка отново завършва трети. Факт е обаче, че
червено-белите вече са привлекли вниманието върху себе си. Особено след като е
поставено началото и на европейските турнири няколко години по-рано.
Клубът отправя запитване към УЕФА по какъв начин може да се
включи в турнира за КЕШ, но амбициите му бързо са охладени. Монако не може да
бъде представител на собствената си държава и е възможно да спечели участие
единствено през френската лига. Много по-сериозен е отзвукът във Франция, където
един депутат от Прованс, мосю Тейсер, казва в парламента: „Недопустимо е да се
смята, че чуждестранен клуб може да представлява Франция в състезание с подобна
важно като европейската купа.”
Тейсер трябва да преглътне разочарованието си, след като
през 1960 г. Монако печели купата на Франция и я отнася за първи път извън
страната. На финала е победен Сент Етиен, а година по-късно монегаските вземат
и титлата. Това вече означава участие в Европа, прието като огромна обида от
французите и поставило начало на скритата война, която се води вече десетки години
срещу Монако.
Причината за това е много проста. Княжеството е истински
данъчен рай, включително за футболистите, които са примамени от високите
възнаграждения и ниските отчисления за хазната. Пикът на тази война е достигнат
през 2003 г., година преди Монако да стигне финал в Шампионската лига.
Президентът на Марсилия Кристоф Буше, подкрепен от колегите си от Лион
(Жан-Мишел Ола) и Ланс (Жерве Мартел) повеждат битка срещу данъчните „облекчения”,
които ползва клубът от Княжеството. Те настояват на Монако да бъде отнета
възможността да представлява Франция в европейските турнири или пък клубът да
плаща специална такса за участие в първенството, за да бъде равнопоставен на
френските клубове. Логиката им е проста. Ако Монако привлече чуждестранен футболист
с чиста заплата от 1 милион евро, то разходите на клуба за този играч са 1.54
млн. евро. В идентичен случай разходите на френски клуб са 4.16 млн. евро.
Войната всъщност започва, след като Мориентес избира да се присъедини към
Монако за сметка на много по-добро брутно предложение от страна на Лион. Аргументите
на Монако и неговия президент Пиер Свара обаче също имат тежест: „Ние
наблюдавахме по същото време и Джоване Елбер, който обаче избра Лион,
независимо от по-изгодното ни предложение. А освен това при нас преобладават
френските футболисти за разлика от Марсилия, които играха мач срещу Аустрия
Виена в квалификациите на Шампионска лига без нито един французин в състава си.”
 |
| Принц Албер и баща му Рение (вдясно) винаги са подкрепяли тима |
Всъщност Монако се е възползвал през цялата си история от
това облекчение, но едновременно с това в никакъв случай не е бил единствено в
печелившата позиция. Той е финансиран почти изцяло от семейството на монарха
Принц Рение, който обаче се възползва от правото си да наложи вето на
продажбата на клуба на руския „Федкоминвест” през 2003 г., след разкритие на
вестник „Льо Монд”, че компанията е всъщност витрина на организираната
престъпност от Източна Европа. Така „Федкоминвест” остава само спонсор на
клуба, а тогавашният престолонаследник Принц Албер създава инвестиционен фонд MFI, който позволява на клуба
да се спаси от банкрут, благодарение на финансовите инжекции на местни
бизнесмени.
Преди година и половина обаче Принц Албер (вече от позицията
на монарх) не наложи вето, подобно на починалия си баща върху продажбата на
66.6% от клуба на руския олигарх Дмитрий Риболовлев, с чийто финанси и под
ръководството на Клаудио Раниери отборът е на път да се завърне в елита. В
крайна сметка е ясно, че клуб, чийто мачове се гледат от около 7000 души е
трудно да бъде конкурентен в съвременния футбол единствено чрез издръжката,
която му осигурява държавният глава.
 |
| От градините на двореца се вижда внушителния за местните мащаби стадион на Монако |
Тези 7000 души при капацитет от 18 000 на стадион „Луи II” показват, че е
изключително лесно да гледате мач на тима. Стадионът се намира на 10 минути
пеша от гарата, а ако ви мързи да се разходите, то можете да вземете и автобус.
Интересното е, че границата с Франция минава точно зад сектора за гости, а
тренировъчното игрище на Монако се намира на практика на чужда територия. Ако
няма мач обаче няма какво да правите на стадиона, който иначе е повдигнат на 8
метра над земята и се намира на покрива на подземен паркинг.
Магазинът за сувенири е на улица „Грималди”, която може да
бъде наречена „търговската” и заради това носи името на династията монарси,
които управляват Княжеството от 1297 г. насам. Питам вътре продавача кой е
според него новата голяма звезда на тима, след като сме си поговорили приятно
за мачовете на Монако срещу български отбори – с Локомотив София в края на
70-те, създал една от легендите за Начко Михайлов, както и с ЦСКА на два пъти
през 80-те, за да се стигне до последния сблъсък с „армейците” в Лига Европа
през 2005 г. Човекът, разбира се, помни само най-скорошния двубой и се замисля
по повод на звездата, след което посочва един от плакатите в магазина. „Ние
винаги сме имали огромна традиция с играчите от Южна Америка. Аржентинецът
Окампос е новата ни перла”, казва той. Като се започне от треньора Рубен Браво
и се мине през играчи като Омар Пасториса (бъдещ треньор на Аржентина), Делио
Онис или Рамон Диас, в Княжеството винаги са имали слабост към гаучосите.
 |
| Пред клубния магазин |
Монако има няколко големи отбора в историята си, като в
повечето от тях са играли впечатляващи чужденци. Винаги обаче монегаските са
минали за отбора, който играе най-хубавия и техничен футбол във френската лига.
Чак до идването на Арсен Венгер през 80-те години Монако показва лежерно
отношение към европейския футбол и твърде често е леко препятствие за
съперниците. Само два пъти в 10 случая дотогава отборът успява да прескочи
първия кръг.
Монако е бил шампион 7 пъти, а общо пет са великите му отбори.
Първият е на треньора Люксен Ледюк през 60-те, в който звезда на левия фланг е
бъдещият наставник на Франция Мишел Идалго, привлечен от Реймс. Останалите
значими играчи тогава са инсайдът Ивон Дюа и крилото Люксен Косу. Следва
отборът, който в две поредни години (1977 и 1978) печели промоция в елита и
титлата на Франция, а в състава му блестят аржентинеца Онис, плеймейкърът Жан
Пти и крилото Кристиан Далже. Този тим се развива през 80-те с промотирането на
Мануел Аморос, Бруно Белон, вратаря Жан-Люк Етори и Бернар Женжини, част от
великия френски национален отбор на Платини през 80-те.
Идването на Арсен Венгер през 1987 г. обаче довежда до
истинска революция. Звезда на тима е привлеченият от Тотнъм Глен Ходъл, а
титлата през 1988 г. се смята за най-добрият сезон в историята на клуба по
отношение на показания футбол. Върхът на седемте години на Венгер в клуба е
класирането на финал за КНК през 1992 г., загубен от Вердер, но пък резултат от
променения манталитет в Европа, който ще носи успехи по-нататък.
Следва отборът на Жан Тигана, който печели две титли и дава
път на таланта на Тиери Анри във втората половина на 90-те, а последният голям
отбор е този на Дидие Дешан, достигнал финал в Шампионската лига през 2004 г. с
играчи като Патрис Евра, Фернандо Мориентес, Людовик Жюли и Дадо Пършо.
Дали пък Раниери в момента не поставя основата на шестия
голям отбор? Само времето ще покаже, но пък поне условията (финанси и традиции)
това да се случи са налице.
В Монако съм ходил няколко пъти и макар че имам чувството,
че познавам цялата държа метър по метър, то всеки път може да се научи нещо
ново. А за мен новото този път е, че футболът в Монако не е единствено местният
футболен клуб. От няколко години страната има и национален отбор, на който
обаче се гледа твърде предпазливо от семейството на Принц Албер и жителите,
повечето от които са избягали от истерията на това място и са „емигрирали” в
близкия френски град Ментон, за да го превърнат в новата перла на Лазурния бряг.
Местната федерация отговаря на всички критерии за членство във ФИФА и УЕФА, но
то е нежелано, за да не пречи на местния футболен клуб. От 35 000 жители на
Монако, около 8000 са монегаски, а точно 63 са регистрираните местни футболисти.
Една трета от тях представляват националния отбор, който тренира два пъти
седмично на единствения друг терен – изкуствения „Стад Монегети”. Веднъж
годишно националният отбор е допускан да ползва и „Луи II”, но в специален благотворителен мач
под патронажа на Принц Албер. В една от последните години тимът е разбит от
сборна формация на пилотите във Формула 1, подсилена от самия Албер.
Не така обаче стоят нещата с разрешението да се участва в
международни форуми. Отборът получава забрана да играе на VIVA World Cup, световно
първенство за подобни държави, което през 2009 г. е на няколко десетки
километра на крайбрежието на северна Италия. Причината е, че правителството на
Монако забранява участието във форума, защото той е бил организиран неофициално
от италианската сепаратистка партия Северна лига, която не се подкрепя от
семейството на принца.
Подобни факти звучат екзотично, но чувството, с което човек
напуска Монако е, че това е едно място, където всеки един детайл е добре
преценен. И екзотиката няма как да е фактор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар