Болоня е мястото, откъдето започнах страхотна седмица на
футболен туризъм, или по-скоро продължих пътуването след дербито Цървена звезда
– Партизан. Този град звучи леко съмнително около това дали крие някаква
футболна привлекателност, защото аз лично не познавам нито един фен на
едноименния местен клуб.
Разбира се, там игра Ники Илиев (на снимката на горния ред, вторият отляво) в края на 80-те и по този
начин се превърна в първия българин в калчото, което известно време правеше
резултатите на Болоня доста интересни.
Болоня обаче е централно място като отправна точка за
футболния турист в Италия или поне за българския такъв. За мен е безспорно, че
Италия е страната, която е най-достъпното място, ако искаш да гледаш елитен
футбол. Това е така поради няколко причини: разцветът на ниско тарифните
авиолинии откри няколко дестинации от България, а тя е и най-близката до
България държава, която може да гарантира елитен сблъсък и от двете страни.
Едно пътуване например от София до Атина е не само по-дълго (и скъпо със
самолет), но то предлага преди всичко добра атмосфера и често неравностоен
сблъсък. И третото предимство на Италия – шансовете да си намериш билет за мача
са доста добри, независимо от стегнатия режим.
За тази есен в Шампионска лига с моя съмишленик във
футболния туризъм Желю Станков, журналист в Тема Спорт, бяхме избрали
единствения логичен маршрут. Петият кръг предлагаше сблъсъците Ювентус – Челси и
Лацио – Тотнъм. Така се случи, че това се оказаха и два практически финала за
развръзката в групите на двата турнира. Само преди година бяхме със сходен
избор – отново Италия, но с Наполи – Манчестър Сити и Милан – Барселона, така
че поне знаехме какво ни чака като пътуване и логистика.
Първата стъпка винаги е интернет страницата на WizzАir. Успехът там е залог за прилична
крайна цена на пътуването, а когато търсите точно това трябва да знаете няколко
неща за Италия и пътуването с ниско тарифни превозвачи. Първата е, че новите
маршрути са винаги по-евтини и то е така, защото са непопулярни. Ако например
преди две години Милано беше страхотна отправна точка заради летището в
Бергамо, то сега там е една от най-натоварените и съответни никак не толкова
евтини линии. Същото важи и за Рим. Като добавим, че Венеция е в единия край на
Италия и пътуването оттам е по-далечно, то няма как вниманието ви да не се
прикове върху Форли. Вторият важен момент е, че авиокомпаниите искат да печелят
вече от всичко и единственият възможен безплатен ръчен багаж е с максимален
размер една раница.
Това е едно чудесно малко градче, известно на света главно с
това, че в съседно селце се е родил Бенито Мусолини. Форли обаче е страхотна
отправна точка за туриста. На 30 минути с влак се намира най-хубавият според
мен италиански курорт Римини с невероятни пясъчни плажове (аз лично не съм бил
на по-добър плаж) и изтънчени рибни ресторанти. До Римини е държавата-джудже и
първа република в света Сан Марино, която освен невероятни гледки предлага и
евтин шопинг на алкохол, дрехи, кожени изделия. На 15 минути от Форли е пистата
за Формула 1 „Имола”. Реално обаче всички се насочват към Болоня, един от
ключовите градове и транспортни възли на Италия. Оттам на един час е Флоренция
и вратата към най-туристическия район в Европа - Тоскана. На един час пък е един от
центровете на световната мода Милано. Общо взето от Болоня има удобен транспорт
към всяко едно значимо място в Италия. Но за това по-долу.
Единственото неудобство на Форли е, че няма (не зная дали ще
го опиша точно със съответния термин) условия за кацане на самолети при мъгла.
Това вече ми създаде веднъж неприятно усещане, когато вместо да удари след
минути колесници на пистата, пилотът реши, че поема рискове, вдигна самолета и
кацна в съседния Болоня.
Този път поне нямаше мъгла, но имаше дъжд. Кацането беше
лесно, макар и с малка писта и едно, меко казано, странно летище. Салонът за
пристигане е направен от няколко ламарини и временни шатри от типа „бирфест”.
Но пък крайната цена от между 80 и 100 лева в двете посоки между София и Форли
компенсира тези неудобства.
Болоня е на един част път и там също вали. Но пък престоят
преди влака за Торино са възможност да видим за какво иде реч при местния
футбол.
Макар че в днешно време звучи скромно, Болоня е едно от
големите имена в италианския футбол, особено във времето, когато е създадена
Серия А. Анджоло Скавио е първата голяма звезда в края на 20-те и началото на
30-те, а за тези, които ще смръщят вежди – това е човекът, който вкарва
победния за Италия гол на световното през 1934 г. Скавио нанизва 29 попадения
за Болоня през шампионския сезон на 1925 г., а по същото време Болоня се
сдобива и със стадиона, на който играе и до ден днешен.
Той е един от най-интересните, които можете да посетите. До
него се стига с автобус номер 37 от централната гара, като пътуването
продължава около 15 минути. Билетите струва 1,50 евро и важат 80 минути.
Мнозина свързват стадиона с кулата, която се вижда зад една
от централните трибуни. Интересното обаче е, че той е изграден в традициите, в
които е построена Болоня. В този град преобладават улиците, които са като
галерии (атриум) или казано иначе такива като колоните на Валентината в София.
Нещо подобно е и стадионът. Вътре е изцяло направен от галерии, които приличат
направо на катакомби, но пък изглежда доста устойчив. Таблото се намира извън
стадиона и е повдигнато на пилони, явно никой не е искал да експериментира и да
разваля стила на стадиона с допълнителни конструкции. Т.е. там не е имало
набедени строители и архитекти, които превърнаха „Георги Аспарухов” в София в
едно голямо нищо с безкрайните си кръпки и чудновати решения.
Нашият малшанс е, че сме на стадиона ден след домакинството
срещу Палермо и там буквално е паднала бомба. Магазинът за сувенири не работи,
буквално няма жив човек. Безпроблемно се добираме почти до терена, макар че
пътят към трибуните е запречен от железа. Те трудно се прескачат, а и са
хлъзгави от дъжда.
Авторът на "Ренато дал'Ара"
Стадионът се казва „Ренато дал’Ара”, а това име е може би
най-магнетичното и важното в историята на клуба. То е на президента на Болоня,
търговец на текстил, който заема поста през 1934 г. Дал’Ара осигурява
средствата, а звездата на тима Мигел Андреоло, уругваец, привлечен от Насионал
Монтевидео, е фигурата с най-големи заслуги за четири титли в пет години, с
които Болоня нарушава хегемонията на Юве в навечерието на Втората световна
война.
Болоня запазва добър отбор и след войната, като тогава в
състава му блести централният нападател Ецио Паскути. Той вкарва с глава почти
всяка добре центрирана топка от крилата Джакомо Булгарели и Хелмут Халер.
Болоня обаче печели единствената си следвоенна титла през 1963-64, която е и
последна засега. Тогава червено-сините се борят за нея с Интер, а техният съперник
и най-вече наставникът Хеленио Херера се опитват да стигнат до отличието по
административен път. Те обвиняват Болоня, че взема допинг и федерацията отнема
на тима три точки. След граждански бунтове обаче те са възстановени и в крайна сметка
двата тима завършват сезона с равни точки. Това означава плейоф, а само няколко
дни преди него, до голяма степен и заради натрупалото се напрежение, Ренато дал’Ара
получава инфаркт и умира. Болоня печели мача за титлата с 2-1.
Текстилният търговец и президент на Болоня Ренато дал'Ара
Осемдесетте години, през които Болоня отпада за първи път от
елита (1982 г.) са известни и с трагичния инцидент, наречен „Клането в Болоня”.
Двама членове на профашистка партия взривяват гарата на града през 1980 г., при
което загиват 85 души, а над 200 са ранени. Възпоменателна плоча от това
кърваво събитие има в чакалнята.
Когато се връщаме на гарата, вече се е мръкнало, но продължава
да вали сериозно. Кратка закуска, но не със спагети-болонезе (доматен сос и
кайма, чесън и подправки) и се качваме на италианския вариант на влака „Евростар”,
в случая една от композициите „Фречароса”, който за 2 часа и половина трябва да
ни превози до Торино.
Очаквайте следващия текст: Трагедията на „Ил Гранде Торино”
Няма коментари:
Публикуване на коментар