Защо Левски не може да направи добър трансфер?

Левски отхвърли двама футболисти от Тотнъм, което звучи стряскащо, но е единственото разумно решение за всеки адекватен футболен клуб. Ключовата дума тук обаче не е разумно, а адекватен, защото е спорно дали Левски функционира точно по този начин.

Какво се оказва след пет мача от новия сезон, от които само един спечелен или една треньорска рокада? Левски е привлякъл трима нови футболисти през лятото, а разходите по тях надхвърлят 1 милион лева. Едновременно с това се оказва, че „сините” имат нужда от поне петима нови класни играчи, а искат да се освободят също така от поне четирима от сегашните. По стечение на обстоятелствата единият от излишните е и един от новите (Лопес).

Как би трябвало да прави селекция един адекватен футболен клуб и какво прави Левски? Адекватният клуб има добре работеща скаутска мрежа. Тя наблюдава и набелязва играчи на различни постове, предлага такива на треньорите и клубът планира тяхното привличане. Такъв играч е Кевин Бру. Левски се опитва да го привлече от една година насам, а скаутите са го гледали четири пъти. След като се е стигнало до неговото привличане и е инвестирана трансферна сума от 250 000 евро, както и 15 000 евро месечна заплата плюс бонуси, значи докладът за него на скаутското звено е бил положителен. Кевин Бру трябва да е решаващ играч, който да вдигне класата на отбора. Какви са неговите решаващи намеси в първите пет мача се видя добре. Те със сигурност не са в това, че е пробягал най-много разстояние от всичките си съотборници, както усложливо го промотираха пред верни медии от синия клуб. Защото ФК Левски не се готви за участие в Бостънския маратон, а трябва да играе футбол. Това значи, че един решаващ играч на поста халф трябва да отнема топки и да подава, да прави асистенции, а защо не и да вкарва голове. Бягането е важно, но не е единственият критерий.

Приемаме, че друго от новите попадения Цветан Генков няма нужда от скаутване, защото качествата му са добре известни на всеки треньор от средна ръка в България, който е водил професионален отбор. Бразилецът Лопес се появи отнякъде, предложен от мениджъри, защото договорът му е украинския Волин изтича и има добри препоръки. Ето това е потенциално най-голямата грешка, която може да допусне Левски и която бе правена многократно в последните почти две години, откакто в клуба бе командирован Иво Тонев.

Левски търси играчи, те се предлагат на килограм от мениджъри по чужди препоръки, гледат се на пожар дискове и клипове и накрая се избора. Най-често с вкарването на, нека така го наречем, „лични симпатии”. Левски на практика не скаутва своите нови играчи, защото ги взема в последния момент и по препоръки. Никой не може да опровергае това, нито пък да обясни как и защо от „Герена” извадиха колосална сума за португалския дърводелец Жоао Силва.

Ако приемем, че в 27 привлечени играчи по времето и със санкцията на Иво Тонев има поне трима, които стават, то проблемът пред Наско Сираков и треньора Славиша Йоканович е как поставени в ситуация да гасят пожар, да не направят така, че тези петима, които им трябват да не бъдат като въпросните 24 от споменатите 27.

А това само по себе си означава, че селекцията на Левски и на въпросните петима важни играчи ще се прави на хазартен принцип. Тоест ще се предложат едни 30-40 имена от различни мениджъри и Сираков и Йоканович (умишлено пропускам фактора „Тонев”) трябва да изберат тези, които според тях крият най-малко рискове и едновременно с това биха могли да свършат най-добра работа. При това положение дали един харесва примерно Дейвид Бентли, а друг не го харесва – няма никакво значение. Малко вероятно е в Левски да намерят по-добър вариант, много вероятно е да сбъркат, когото и да изберат.

Губи ли ви се нещо? Липсва само едно. В адекватните клубове в такъв момент се намесва скаутското звено. То изважда по няколко предложения на всеки пост на играчи, които са били наблюдавани в последната година или две. Вадят се предложения и от юношеските отбори.

В Левски очевидно това не се случва, защото ако се случваше, щеше да има бързи и добри решения. Истината е, че Левски няма скаутска система (въпреки претенциите си), нито работеща школа. Това е причината да се изреждат толкова съмнителни чужденци през отбора и в джобовете на комисионери да потъват толкова средства. Всъщност в трансферни експерименти и провали Левски профука една от планирането трибуни на новия си стадион.

Така че това дали Сираков или Йоканович ще одобрят един или друг трансфер – няма никакво значение. Няма и никаква гаранция, че ще се справят с това, което всички очакват от тях. Сръбският треньор вероятно е открил, че ситуацията в тима е значителна по-тежка от най-кошмарните му представи – лоша подготовка и катастрофална кондиция, нисък морал и конфликти, почти никакъв материал за качествена работа. Сираков пък не показва, че има идея как да промени ситуацията. Засега всичко са само общи приказки и провал след провал.