Държавата трябва да си върне Левски и ЦСКА

Унгария вече прави това за своите големи клубове

Победата на Левски срещу Лудогорец през уикенда, както и спечелването на купата на България от Берое три дни по-рано постави на грамофона изтърканата плоча за държавната намеса във футбола. Всъщност тя бе изкривена в идеята за Директивата, а естествено на медиите не достигна и все още няма капацитет и познания, за да се стигне до осъзнаването, че държавата е единственият възможен спасител на българския футбол, а сегашните хаотични и повече интуитивни ходове с подпомагането на няколко клуба, може да се превърне в национална стратегия.

Безспорно държавното рамо за футбола бе идея на бившия премиер Бойко Борисов. За аргументите, с които го е направил, може да се гадае в няколко посоки. Първата е, че самият той е футболен запалянко и е имал съвсем чисти помисли. Втората и малко по-вероятна е, че това е популистки ход с цел да трупа бъдещи избиратели сред феновете. Третата е, че този ход му е бил подсказан от някого на базата на специфична информация.

Според мен истината е, че аргументите са по малко от трите посоки с преобладаваща трета. Всъщност това е нещото, което под различна форма се случва в няколко държави от Източна Европа, които са част от ЕС. Най-голямо внимание заслужава унгарският модел, защото той е най-близо до това, което може би трябва да се направи в България и за което определено не достигна управленски капацитет на Борисов и неговият екип. В крайна сметка главно с голия ентусиазъм на премиера, вероятно с натиск върху „приятелски” фирми, но без абсолютно никаква дългосрочна стратегия, се изляха едни пари, които футболът бързо „флъшна” в канализацията.

Евро 2012 бе събитието, което катализира определени процеси във футбола на Източна Европа, които ще донесат резултати в дългосрочен план. Полша и Украйна се сдобиха с 8 реконструирани или направо построени стадиона, включително два национални, които не отстъпват на нито една друга страна в Европа като лукс и удобства. Други като Румъния дадоха старт на единични проекти, като националния стадион в Букурещ, който вече домакинства финал в Лига Европа.

Факт е, че тези нови стадиони създадоха ярък контраст със старите социалистически съоражения, потънали в разруха и повлекли след себе си големи футболни клубове във всички държави от тази част на Европа. Философията, че модерният стадион води след себе си качествения футбол, защото е осигурил условията за зрелище, е стара концепция, но най-накрая и в бившите соцлагер стигнаха до нея, след като минаха през неизбежния период на новобогаташите-меценати.

Ако концепцията за новите стадиони може да изравни преживяванията на феновете като комфорт и сигурност с тези от Западна Европа, то това в никакъв случай не е достатъчно, за да направи клубовете конкурентни на големите от континента. А това създава и логичният парадокс: трябва ли да държавата да инвестира в частни дружества, защото е безспорно, че Легия Варшава е облагодетелстван например спрямо столичния си съсед Полония?

Този парадокс беше решен без никакви колебания в Унгария, особено след като става въпрос за национален или чисто партиен популистки интерес. Страната не се е класирала за световно първенство от 1986 г., след като до онова време минаваше за една от водещите в света по отношение на футбола. Там стартира мащабна реконструкция на националния стадион „Ференц Пушкаш” (или както бе известен – „Неп”). Той ще има капацитет от 65 000 места и ще бъде готов през 2017 г. Следващата година пък ще бъде завършен новият стадион на най-големия местен клуб Ференцварош – „Флориан Алберт” с 22 000 места, но с невероятни удобства за зрителите. Например всеки ще може да вижда повторение на головете в реално време на мобилния си телефон, а достъпът, че е с магнитни карти, подобно на „Амстердам Арена”. Също през 2014 г. трябва да е готов и новият стадион на Дебрецен, също категоризиран с 4 звезди по изискванията на УЕФА.

Дотук добре. По-интересният факт обаче е, че държавата откупи Ференцварош от „Еспланейд Риъл Истейт”, компанията на бившия директор на Шефилд Юнайтед Кевин Маккейб. За шеф на Ференцварош пък бе назначен партийният лидер на управляваща партия Фидес – Габор Кубатов.

Революцията продължи в малко селце Фелчут, западно от Будапеща, което и родно място на сегашния премиер Виктор Орбан. Именно премиерът създаде във Фелчут футболната академия, също носеща името на най-голямата унгарска легенда Ференц Пушкаш. Академията е свързана с друг клуб, финансиран от партията Фидес и е на практика негов дублиращ отбор – Видеотон, шампионът от 2011 г. Академията започна вече да създава млади звезди, като най-обещаващото име е на 22-годишното крило на националния тим Адам Гюрчо.

Безспорно е, че дясна политическа формация като Фидес си прави добре сметката за предстоящите догодина парламентарни избори, в които има засега предимство пред социолозите. А все пак то може да нарасне точно преди вота, когато ще бъдат готови стадионите на най-популярният тим Ференцварош и на Дебрецен, където пък Фидес има най-много избиратели. Едновременно с това обаче беше приет закон за данъчни облекчения на тези, които инвестират в стадиони и спортни съоражения и Унгария започна да се пълни с игрища и тренировъчни бази. Като следствие – в момента националния тим е на най-високото място в ранглистата на ФИФА (33-то), откакто тя бе създадена през 1992 г.

И сега да се върнем на България. Преходът ясно показа, че може да има успешни модели на частни клубове (Литекс), но пък и грандиозни провали при традиционни сили (ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив). Истината е, че дори и големите български клубове не могат да поддържат постоянно добро и стабилно ниво, защото издръжката им не е по силите дори на много богати техни собственици.

Според мен държавата трябва да направи всичко възможно за да придобие обратно най-големите си марки Левски и ЦСКА, защото цената, поставена от техните собственици е непосилна за мнозина, но не и за самата държава. Оттук насетне трябва да развие някогашния ведомствен принцип на финансиране в няколко насоки – директен минимален бюджет за високи резултати, създаване на инфраструктура, включително модерни стадиони, както и огромна инвестиция в юношески академии. Самостоятелността на клубовете и съответно по-доброто им състояние спрямо конкурента ще зависи от трупането на членска маса, спортните резултати (наградни фондове) и разбира се посещаемостта, рекламата и продажбата на клубни артикули. Т.е. ето ви основата и стабилността, а вече от вас зависи кой колко ще е успешен.

Левски и ЦСКА са от национален интерес и заради това държавата трябва да има интерес от чисто социална гледна точка. Този интерес обаче в никакъв случай не означава край на малките проекти, финансирани от меценати. Дори напротив – ще сложи ред и ще обезсмисли мутренските напъни и краткосрочната спекула.

А освен това ако приватизацията на клубовете беше бърза и в някои случаи съмнителна, държавата не бива да си позволява да подари даром на такива като Батков/Пещерска и Титан огромната материална база, която има или която ще финансира под някаква форма за в бъдеще.

Не е ли време да се замислим върху това?